— Отиде си! — облекчено викна дукът.
— Не — обади се пилотът след няколко секунди. — Точно зад опашката ни е. Толкова близо е, че нашите стрелци не могат да го нападнат, без да улучат и нас.
— И какво можем да направим? — попита Шланг.
— Нищо! — отговори пилотът.
Глава пета
Този път планерът така се стовари върху корпуса, че ги разтресе до мозъка на костите, пилотът очевидно повече следеше странната машина, която не изоставаше от тях. Зъбите на дука изтракаха от удара, усети вкуса на кръв в устата си. Накрая планерът спря подскоците си, но на стотици ярдове от пистата за кацане. Фигурките на техниците се сториха на дука потискащо дребни в далечината. Той чу отварянето на вратичката. Неговите рицари излизаха от планера.
— Сир, останете тук — каза Шпанг, докато разкопчаваше предпазния си колан.
— Не! — отсече дукът.
Чувстваше се като в капан. Ако има опасност да бъде убит, по-добре да е на открито. И той изскочи навън веднага след барона.
Загадъчната летяща машина се беше разположила само на двадесетина стъпки зад планера. Тя тихо бучеше. Звукът бавно затихна и нещото замря безмълвно. Дукът приклекна до планера. Двамата негови рицари се прикриваха, доколкото можеха, зад опашката. Бяха насочили пистолетите си към нашественика.
До рамото му баронът се обади сред свистенето на вятъра:
— Знаете ли, мисля си, че…
Прекъсна го отварянето на люк в средата на металния апарат. Дукът погледна назад. Техниците идваха към тях през разделящото ги пространство на корпуса. Надяваше се да са дали сигнала за обща тревога, който ще доведе горе и воини. Пак насочи вниманието си към нахлулия при тях апарат, точно навреме — от него се измъкна с краката напред един мъж.
— Не стреляйте! — предупреди баронът.
Дукът се запита дали това е разумно решение. При по-внимателен оглед мъжът се оказа доста млад. Носеше плътно прилепнала бяла униформа в яркозелено и като че нямаше оръжие. Застана до машината си с ръце на хълбоците и ги заразглежда едва ли не нагло. Очите му се спряха на дука и усмивката му грейна още по-широка.
— Кой сте вие? — викна баронът. — Откъде идвате? И какво искате от нас?
Чужденецът не отговори. Все така ги оглеждаше и явно се забавляваше.
Техниците дойдоха най-после. Присъствието им задължаваше дука да опази достойнството си, той стана и вдигна ръка към младежа.
— Аз съм дук дьо Люсан, владетел на този Небесен Господар — „Господаря Мордред“ — извика със заповеден тон. — Назовете се!
Все още усмихнат, младежът каза:
— Рин… Робин.
— Откъде сте? — попита баронът, който също стана. — И как така говорите нашия език?
Чужденецът сви рамене.
— Преди да ви кажа откъде идвам, трябва да обсъдим делово някои въпроси. Колкото до езика ви, аз говоря много езици. Може да се каже, че имах предостатъчно свободно време за такива занимания.
Дукът беше озадачен. Делово? Погледна Шпанг. Баронът не криеше вълнението си. Наведе се към дука, почти допря устни до ухото му.
— Разбирате ли какво означава всичко това, сир?
— Не — отвърна дукът.
Казваше истината.
— Значи Ел Рашад е бил прав! Станцията съществува! Този младок и машината му би трябвало да са оттам!
На дука му трябваше време да осъзнае налагащите се изводи. Излизаше, че Ел Рашад не е гонил призраци. Имаше станция, пълна с технологии от Старата Наука.
— Той е техен представител! — възбудено каза на барона. — И дойде при нас!
— Точно така — каза баронът.
— Но това променя всичко, нали? — промърмори дукът, все още изумен.
— Наистина е така, сир.
Рин заповяда на Играчката да лети точно зад опашката на крехкия планер, когато той се насочи надолу към Небесния господар — искаше да е сигурен, че няма никой да стреля по него. По време на цялото спускане Играчката не спираше протестите си. Рин не я слушаше. Ясно беше, че в това положение и в границите на определената територия от програмата тя няма власт да отменя заповедите му.
Кацна върху корпуса на Небесния Господар съвсем близо до планера. Гледаше екрана и чакаше. Почти веднага от планера се измъкнаха двама мъже. Носеха ризници и държаха в ръце пистолети. Прикриха се зад опашката на своя летателен апарат. Появи се още един мъж, после още един. От далечината идваше друга група мъже.
— Излизам — осведоми той Играчката.
— Наистина не те съветвам да правиш това, Рин. Тези хора са въоръжени. Предлагам да се връщаме у дома. Какво ще кажеш, Рин? Какво ще правим? Сигурно вече си гладен.
— Казвам да насочиш сензорите и лазерите към двамата мъже с пистолетите. В мига, когато прецениш, че искат да стрелят, унищожи оръжията им. Сега отвори люковете.