В тази изолирана среда учените не били засегнати от Генетичните войни… поне физически. Докато наблюдавали разрухата след войните и опустошенията, които проектираните епидемии сеели сред остатъците от населението на света, те стигнали до извода, че човечеството е обречено. Точно тази обща безнадеждност за бъдещето на човешката раса породила идеята да превърнат себе си в … ами, нещо друго.
— И всички тези хора решили да станат безполови? — попита барон Шпанг неразбиращо. — Трудно ми е да повярвам.
Робин се намръщи и сведе очи към чашата си. Накрая каза:
— Много ми е трудно да ви обясня точно какво представляват Елоите и как са стигнали дотук. Елоите съществуват в постоянно състояние на… — той вдигна чашата, — … на наркоза. Но не тълкувайте това неправилно, те не са просто пияни. Така променили химията на телата си, че мозъците им непрекъснато се къпят в някои естествени вещества и те ги правят щастливи до опиянение. Но за да стигнат до това състояние, трябвало да бъдат променени и самите тела, затова нямат полови органи. Свързано е по някакъв начин с поддържането на хормоналното равновесие — хормоните, отделяни от половите органи, биха направили невъзможно това състояние. — Той погледна двамата си събеседници. — Успяхте ли да разберете?
Дукът кимна, защото вярваше, че смътно е схванал смисъла на обяснението. Тези елфи, чрез магията на Старата Наука, си бяха осигурили вечно пиянство. Изглеждаше привлекателно, но не му харесваше идеята да се раздели с ташаците си, за да постигне блаженството.
Тази част от разказа явно мъчеше и барон Шпанг, защото той каза:
— Все пак, трудно ми е да повярвам, че всички тези хора са се съгласили да ги осакатяват хирурзите.
— Не е имало никаква хирургия — малко уморено му каза Робин. — Но вие сте прав, не всички били съгласни с промяната, която означавала завинаги да се откъснат от човечеството. Някои се опитвали да докажат, че възможностите на станцията трябвало да се използват в помощ на оцелелите от войните, колкото и безплодни да бъдат подобни опити. Тези хора, малцинството, един по един напуснали станцията, готови да срещнат рисковете на външния свят.
Всички замълчаха. Дукът стрелна с поглед барона, който замислено подръпваше брадата си.
— Е, барон Шпанг, какво бихте казал?
Баронът промълви бавно:
— Струва ми се, нашият гост ни обясни, че тези елфи не могат с нищо да ни бъдат полезни.
— Напълно прав сте — каза младежът. — Общуването с тях или по-скоро опитите за общуване с тях са истински кошмар. Аз най-добре зная това, опитвал съм години наред. А и не бихте могли да стигнете до тях по никакъв начин. Убежището е под леда някъде из шелфа, даже аз не зная точно къде. Компютърът в моя апарат знае, но няма да ви свърши работа. Приятели мои, забравете елоите, защото и без това вече имате каквото ви трябва.
— Наистина ли? — обади се дукът.
— Ами да — ухили му се младежът и протегна чашата си за още вино. — Имате мен. Оръжията в моя апарат — под мой контрол, са предостатъчни да се справим с онзи тайнствен Небесен Господар, който ви вдъхва такъв страх.
Дукът го погледна недоверчиво.
— И защо имате желание да ни помогнете?
— Защото ми давате средството да избягам от Елоите и досадното им убежище. Най-после ще бъда свободен!
Озадачен, дукът каза:
— Но нали си имате средството. Онзи апарат.
Робин поклати глава.
— Не е с голям обсег. Но вашият въздушен кораб може да пренесе и него, и мен на север и обсегът му няма да е пречка. Обаче това е само част от моята цена.
Дукът се наведе напред в креслото си.
— А мога ли да попитам каква е останалата част?
— Първо, искам дрехи като вашите… и сабя — настоятелно каза младежът.
Дукът бе очаквал всичко друго, но не и това.
— Искате… дрехи?
Робин посочи своя цял комбинезон.
— Толкова е скучен в сравнение с вашите облекла. Вие тук имате стил, съвсем като в „Приключенията на Робин Худ“!
— Като в какво? — тъпо попита дукът с поглед в барона, но и той явно не разбираше молбата на младежа.
— Няма значение. Само ми дайте от вашите хубави дрехи, една сабя и…