— Пак ли Ел Рашад? — осведоми се той.
— Да, сир. Според съобщението, той лично ще дойде в „Господаря Мордред“. До един час. Иска да говори с вас по неотложен въпрос.
Дукът се усмихна.
— Добре, добре… Ще трябва да извадим от шкафовете най-хубавото ни сребро. — Обърна се към дъщеря си. — Виждаш ли колко важен е нашият млад гост? И колко е важно ти и той да станете… хм, добри приятели?
Тя кимна.
— Още сега ще отида да го видя и ще ти кажа решението си.
Рин, или Робин, както вече се наричаше, лежеше лениво на широкото четирикрако легло и отново прекарваше пред мисления си поглед събитията от последните часове. Животът му се беше преобърнал по толкова чудноват начин, че донякъде се съмняваше дали някоя от неговите лукави програми не го е подмамила в наркотичен сън, в който преживява своя любим стар филм. Сега беше облечен в зелен клин, черни обувки от мека кожа, бяла копринена риза и червена куртка с издути ръкави. До него на леглото имаше сабя в ножница, прикачена към широк кожен колан. Дръжката беше украсена с плетеници от сребърен филигран. Е, признаваше, че дрехите са неудобни, но промяната след синтетичните тъкани възбуждаше приятно.
Още влизането в Небесния Господар предизвика вълнение, а и малко страх. Знаеше, че се държи като играч в хазартно залагане — пазеше го само неговата лъжа — но какво друго можеше да направи? Да включи отново програмата на Играчката, за да го отмъкне обратно във вечната скука на убежището? Не, по-добре да рискува живота си с надеждата, че най-после ще се отърве от Елоите.
Не знаеше какво да очаква от вътрешността на Небесния Господар. Неговите обучаващи програми съдържаха информация само до годините непосредствено след Генетичните войни, когато се появили Небесните Господари. После радиовръзките се разпаднали, защото някои гъбички били създадени специално за унищожаване на електронно оборудване. Знаеше какво са представлявали някога Небесните Господари — били Небесни Ангели, огромни, въздушни кораби, създадени с хуманитарни цели. Служели за летящи спасителни центрове в случай на бедствие — природно или причинено от човека. Били претъпкани с аварийни запаси и имали обширни спални, затова можели бързо да предоставят помощ и подслон на оцелелите от наводнения, земетресения, урагани и големи генетични „злополуки“ (Генетичните корпорации понякога правели грешки). Много от тях също били използвани като евтино превозно средство за Третия свят. След Генетичните войни навсякъде по света различни групи се сражавали за тях, в отчаяните си опити да избягат от епидемиите и другите страхотии на генното инженерство, които неудържимо върлували по планетата. Когато се разнесъл димът от битките, власт над Небесните Ангели естествено имали най-безмилостните насилници и това предопределило следващите събития. Небесните Ангели изчезнали, вместо тях се появили Небесните Господари, които скоро наложили игото си на нещастниците без късмет, все още живуркащи на земята.
След като се убеди, че Играчката е здраво вързана с въжета за външния корпус, Рин слезе в „Господаря Мордред“ и първото му впечатление беше, че всичко едва не се разпада. Люкове, стълби, асансьори, коридори — всичко беше поправяно и кърпено отново и отново през годините. Видяното по нищо не приличаше на картините от Небесните Ангели, които му показваше една от историческите програми. В тях се виждаха само блестящи коридори и безупречно работещи висши технологии. Но нямаше от какво да се учудва. В края на краищата онези картинки бяха отпреди четири века, а оттогава „Господарят Мордред“ очевидно бе претърпял множество премеждия.
Онези картини не му бяха дали представа и за огромните размери на Небесния Господар. Колкото и голям да изглеждаше отвън, вътре като че беше още по-вместителен и просторите на убежището му се струваха направо нищожни. Спускането с асансьора между внушителните газови секции беше смешно дълго (но пък и асансьорът не се движеше никак бързо, а на три пъти спря без никаква явна причина). Най-после вратите на асансьора се дръпнаха и откриха широка площадка, на която се бе събрала тълпа и имаше четириколка с впрегнати в нея две големи животни, в които Рин разпозна коне. Тълпата закрещя и тръгна напред, когато дукът и останалите се появиха от асансьора. Редица воини препречваха пътя й с алебардите си. Хората в тълпата вдигаха юмруци и гръмко изричаха ругатни. Рин се досети, че са насочени към дука. Не виждаше причина да се отнасят за самия него, беше сигурен, че новината за пристигането му още не е стигнала до населението на въздушния кораб.