— Да не мислиш, че не ми се иска — каза Джан и въпреки усилията на волята си заплака.
Усети ръката на Сирай да я прегръща и да я притиска силно. Това я учуди и я зарадва. От толкова отдавна Сирай не бе проявявала нежност. Джан се разплака по-силно. Чу и Сирай да плаче. Ридаеха, вкопчени една в друга. След доста време Джан чу приглушения глас на Сирай:
— Джан, съжалявам. Държах се ужасно с тебе. Прости ми.
Джан се дръпна назад и я погледна в очите.
— Няма какво да ти прощавам. Обичам те, Сирай.
Сирай се усмихна слабо.
— И аз те обичам. Ела… ела при мен.
Тя свали през глава нощницата си. Джан се стресна от хлътналите й ребра, но радостта й надделя. Тя също свали нощницата си и жадно потъна в прегръдката на Сирай.
Джан се събуди, питайки се защо ли е толкова щастлива. Спомни си, усмихна се и протегна ръце към Сирай. Но не я намери. Джан отвори очи. Беше сама в леглото. Предположи, че Сирай е в банята. В този миг до съзнанието й стигна лекото, но настоятелно чукане на вратата. Поколеба се, стана, навлече нощницата си и отвори. Беше Киш. Когато тя се показа на вратата, по лицето му се изписа облекчение.
— Госпожо…
— Здрасти, Киш. Сирай ли търсиш?
— Не, търсех вас. Стана нещо, ъ-ъ, лошо.
Тя сграбчи ръката му.
— Със Саймън ли? Със Саймън, нали? Какво му се е случило?
Примигвайки от болка в ръката, Киш каза:
— Ранен е, но няма нищо страшно. Сложихме го в медицинска машина и тя казва, че е добре.
— О, Майко Богиньо! Заведи ме при него. Какво стана?
— Ами не знаем — отговори Киш, докато почти тичаха по коридора. — Значи, Шан ги намерил, когато влязъл със закуската за вас и Саймън.
Джан се закова на място и се извъртя към него.
— Кои тях!
Киш сгърчи лице страдалчески.
— Саймън… и Сирай. Тя е мъртва.
— Мъртва? Как така? Не може да е мъртва!
Джан вече мислеше, че пак е потънала в ужасен сън като миналата нощ.
— Мъртва е, госпожо. Значи и нея сложихме в медицинска машина, а пък тя казва — мъртва е от три часа и половина и мозъчните увреждания не можело да се върнат назад.
— Не!… Не…
Но това е смешно. Сирай не може да е мъртва. Нали само преди часове се любиха…
— Прободена е в сърцето.
— Кой по дяволите е могъл да я прободе? — Хрумна й страшна мисъл. — Някой да е проникнал в кораба ли? Някой от другите кораби?
Мрачният Киш поклати глава отрицателно.
— Не. Саймън трябва да го е направил. Друго не може да е станало.
Тя едва не се засмя.
— Саймън ли? Е, сега вече знам, че това е някакъв смахнат сън.
— Защитавал се е, госпожо. Сирай май е опитала да го заколи, както си е спял.
Коленете й омекнаха. По страшен начин всичко си идваше на мястото. Това не беше сън.
— Да вървим! — дрезгаво заповяда тя.
Тръгнаха по коридора.
— Кажи ми, какво е станало според тебе?
— Шан ме повика веднага. И Саймън, и Сирай лежаха на пода в спалнята. Саймън беше по лице върху нея. А ножът беше забит до дръжката в гърдите й. Много кръв имаше. Като вдигнахме Саймън, видяхме разрез на гърлото му. Но слава на Майката Богиня, артерията не беше срязана.
Джан сякаш виждаше как Сирай я е оставила в своето легло, уверена, че напрегнатият акт я е изтощил и потопил в дълбок сън. Взела е нож и е отишла в спалнята на Саймън. Прерязала е гърлото на нейния спящ син, в обърканото си състояние е вярвала, че прави добро на Джан. Ужасеният Саймън се е събудил и… и какво? Приклещил е китката на Сирай, преди тя да удари пак, изтръгнал е ножа от ръката й и в сляпата си паника го е забил в сърцето й? Но откъде у него сила да направи такова нещо? Да, беше много едър за възрастта си, а Сирай беше съвсем отслабнала, но все пак това изглеждаше прекалено. А той беше толкова кротко малко момче. Не би могла да си представи такава реакция, даже ако по инстинкт е разбрал, че Сирай, която той обожаваше въпреки студенината й към него, се е опитала да го убие. Не, би трябвало да се е самоубила. Отвращението от собствената й постъпка я е сломило и тя е забила ножа в сърцето си. Пък и какво друго обяснение би могло да има?
Нямаше какво да се прави, засега ще трябва да остави настрана тези въпроси. В момента имаше по-важни неща, за които да се тревожи. Бяха стигнали до лазарета. Заемаше обширна площ и беше предназначен за обслужване на стотици спешни случаи едновременно. Имаше цели редици от медицински машини и легла за оздравяващите. Джан усети миризмата на носещите се във въздуха бактерии, създадени да нападат и унищожават който и да е вреден микроорганизъм. Видя Шан, който стоеше до една медицинска машина недалеч от изхода. Беше намръщен.
— Няма промяна, госпожо — каза й той.