Рин знаеше, че по-голямата част от обема на Небесния Господар е заета от редицата огромни газови секции, но все пак забележително обширно пространство оставаше и за човешкия товар на въздушния кораб, където да преживее отредените му години. Основната част от обитаваните места се простираха в долната част на корпуса. В нея бяха сравнително просторните жилища на свободните жители, там живееха и сервите. Този централен жилищен район съдържаше също малки работилници и цехове, оръжейници и хидропонни градини, имаше и места за отглеждане на животни — кокошки, свине и кози (на сервите се падаше удоволствието да живеят гръб до гръб с тях). Нагоре, от двете страни на корпуса, се издигаше плетеница от коридори, шахти и закрити площадки, заедно с оръдейни кулички и казарми за кратък престой, предназначени за войниците на пост в отдалечените части на Небесния Господар. Рин си представяше Небесния Господар като множество газови секции, заобиколени от истински човешки кошер. Ако се разглобят и изправят един до друг всички пътища, всеки коридор, стълба, шахта, Рин смяташе, че биха се простряли на не по-малко от хиляда мили. Поне беше уверен, че вече е извървял немалко мили в засега кратките си набези извън района на аристократите.
В сравнение с тях пътят до пункта за управление беше кратък. Благородниците живееха в долната част на носа, а пунктът за управление висеше под корпуса малко по-надолу. Минаха по един коридор, последва спускане с асансьор и Рин се озова в него.
Слаб мъж, облечен в сиво като другите техници, но с островърха шапка, увенчана със златна емблема отпред, мина напред да поздрави дука, щом се показаха от асансьора.
— Сир, страхувам се, че положението ни не е особено добро. Бързо губим височина. Наредих всички останали ни движители да са в краен режим на издигане, а температурата в газовите секции е повишена до границата на безопасността, но все още падаме.
— На каква височина сме сега? — попита дукът, докато вървеше към предната част на залата.
Рин го последва, оглеждаше всичко наоколо с любопитство. Помещението беше дълго към четиридесет стъпки и петнадесет в най-широката си част. Извитите му стени бяха прозрачни, но Рин не виждаше зад тях нищо, освен черен мрак. В залата имаше към дузина мъже в сиви дрехи, лицата им бяха хлътнали и напрегнати в слабото осветление, а погледите им — впити в уредите пред тях или тъмнината навън. Рин забеляза, че макар в пункта за управление да имаше всякакви електронни уреди, като че ли повечето от тях не работеха.
— … едва ли и две хиляди стъпки — казваше главният техник на дука. — И в момента губим средно по една стъпка на всеки тридесет секунди. Най-много проблеми ни създава този проклет дъжд. Кой знае колко тона прибавя към общото ни тегло…
Внезапен проблясък на светлина накара Рин да подскочи. Почти незабавно го последва страхотен трясък на гръмотевица. Рин вярваше, че за миг е съзрял в мрака повърхността на океана, поне мярна пяната по вълните. В такава буря водата би трябвало да се мята като кипнала. Ако „Господарят Мордред“ се стовари върху нея, никой от хората на борда не би имал надежда да оцелее.
Дукът стоеше зад седналия рулеви, а главният техник беше до него. Рин надникна над раменете им към уредите, в които те се взираха. Намръщи се — разбра, че нямат радарни екрани.
— Но къде ви е радарът? — възкликна той.
Главният техник се извърна към него с вдигнати от учудване вежди. Очите му бяха изненадващо големи и добродушни.
— В „Господаря Мордред“ от векове няма работеща радарна система, господине…
— О! — намеси се дукът. — Забравих, че още не сте се срещали. Ламон, това е нашият нов съюзник. Запознай се с Робин. Той е… ъ-ъ, собственикът на онзи апарат от Старата Наука, който закрепихме върху кораба.
Главният техник с интерес огледа Рин.
— А, да, разбира се. Качвах се горе да разгледам вашата машина, сир. Впечатляваща е.
— Вярно е — отговори Рин, надяваше се този очевидно умен човек да не е опитвал да влезе в Играчката. Ако го е направил, досега би трябвало да е открил лъжата на Рин за мините в Играчката.
Но главният техник каза само:
— Изглежда тежка. Бих казал двадесет тона, съдейки по натиска върху външния корпус.
Рин сви рамене.
— Предполагам, че сте прав.
— Сир, това съвсем не подобрява сегашното ни положение. Спешно се нуждаем от намаляване на теглото. Бихте помогнал, ако се издигнете над корпуса, докато премине кризата.
— Да отлетя ли? — възкликна Рин. — Но аз изобщо не бих могъл да стигна до нея в такова време.
— Има начин. Мога да изпратя с вас група механици. Има проходи между външния и вътрешния корпуси. Биха могли да ви заведат близо до мястото, където е закрепена вашата машина и да пробият допълнителен люк през външния корпус.