— Много съм ви благодарна за предуп… — започна Джан, но се запъна, щом чу стенанието на Робин.
Бързо коленичи до него. Очите му бяха отворени. Гледаше я в лицето, явно я позна. Зарадва се, но когато устните му се раздвижиха да произнесат името й, тя леко притисна пръстите си върху тях.
— Тихо… не се опитвай да говориш. Пази си силите.
Но той не се отказваше.
— Дж… ан… — Той шепнеше и Джан не вярваше принцът и принцесата да са чули. — Боли… така боли… — Гласът му укрепна. — Какво е станало с мен?
— По-добре не питай — Джан се усмихна криво. Очите му се разтвориха широко, когато забеляза и принцесата.
— Не помниш ли какво ти направих? — студено се осведоми тя.
— Я стига! — каза й Джан.
Робин смръщи вежди към принцесата.
— Андреа… и ти ли си тук? Ние да не сме в… „Господаря Мордред“?
— „Господарят Мордред“ вече не съществува и то заради тебе! — изсъска Андреа.
Но Робин очевидно не можеше да разбере за какво говори тя. Пак погледна Джан.
— Джан… — дрезгаво каза той. — Пръстенът… къде е онзи пръстен, който ти дадох?
Тя протегна ръката си, за да види той, че още носи пръстена. Усмихна се тъжно на Робин.
— Преди си мислех, че може и да е нещо повече от пръстен, но уви. Опитах, нищо не стана.
Робин с гримаса на крайно напрежение посегна към ръката й.
— Джан… пръстена… дай…
Някой внезапно я изправи на крака. Принцът я изгледа яростно.
— Нарече те Джан.
Тя кимна неохотно. Знаеше, че този път са чули как Робин произнася името й.
— Джан Дорвин… самата Небесна Жена! — възкликна принцесата.
— Е добре, татко ще бъде доволен, макар че горкият Ламон не се оказа късметлия — каза принцът. Обърна се към хората си. — Хванете я. Ще дойде с нас.
Двама войници я сграбчиха грубо, тя извика:
— Чакайте! Какво ще стане с Робин? Не можете да го оставите сам тук. Той ще умре!
— Ако толкова се притесняваш, да му прережа гърлото! — каза принцът и измъкна кинжала си от ножницата. Тя бързо поклати глава.
— Не… недей.
Принцът се усмихна и прибра кинжала.
— Правилно. Тази свиня трябва да умре бавно. Да вървим.
Дукът изненадано вдигна глава, когато влязоха в големия склад, избран от него за щаб и жилище. Лежеше изтегнат върху купчина парашутна коприна. Наблизо нещо къркореше в котле, окачено над малък огън. Дукът забеляза в какво състояние е туниката на Джан, повдигна вежда и се обърна към своите син и дъщеря:
— Я виж ти. Какви щуротии сте правили вие двамата с нея?
Принц Дарси каза на баща си коя е пленничката им. Дукът се надигна от ложето си и я изгледа с изумление.
— Добре, добре… Имах смътни подозрения, когато те видях за първи път, но ми се стори невероятно. Представях си Небесната Жена някак по-величествена.
— Какво смяташ да правиш с нея? — попита принцесата.
Дукът въздъхна.
— Ще я екзекутираме, разбира се. Макар че е жалко да се похабява такава красота. — Той се усмихна тъжно на Джан. — Знаеш ли, почти бях готов да се съглася с молбата на Ламон. Колко жалко!
Опитвайки се да прояви смелост, Джан каза рязко:
— Щом ще ме убивате, нека свършим с това по-бързо.
— И точно как ще я екзекутираш, татко? — попита принцът.
— Смятам, че смърт чрез обезглавяване е подходяща, ако вземем предвид обстоятелствата — каза дукът, като подръпваше брадичката си.
— Твърде бързо е — възрази принцесата.
— А ти какво би предложила, котенцето ми? — сухо се осведоми дукът. — Да я заровим до шията в мравуняк? Да я набучим на копие и бавничко да я опечем? Би трябвало да си припомниш, че не сме диваци. Като наш достоен противник тя заслужава и достойна смърт.
— Брей, какъв късмет извадих! — каза Джан.
Принцесата й хвърли бърз поглед и каза:
— Добре де, отсечете й главата, но си мисля, че така ще се отърве прекалено леко.
— Мила моя, виждам, че ти е присъща човечността, която притежаваше твоята непрежалима покойна майка — каза дукът. Обърна се към Джан: — Е, това е! Твърде нещастно стечение на обстоятелствата, но съм обвързан от нашите традиции. — Погледна разголените й гърди и добави: — Ако съдбата не ни беше направила врагове, бих се радвал да те опозная по-отблизо.
— Сигурна съм, че щеше да ви хареса — каза му Джан.
— Ах, какво да се прави?… Изведете я навън и изпълнете тази злощастна необходимост. Но първо се уверете, че брадвата наистина е остра.
Джан усети как омекват коленете й, когато я подкараха навън. Маската на смелост, с която прикриваше страха си, започна да се пропуква. Никак не харесваше идеята да й отсекат главата. Естествено, не би й харесвала никаква друга форма на екзекуция, но обезглавяването беше на първите места в списъка на най-нежеланите преживявания. Какво й предстоеше да усети? И колко щеше да продължи? Представяше си най-лошото… ами ако дори за миг остане в съзнание, когато й отсекат главата? Повръщаше й се.