— Велики Боже, какво е това? — прошепна Скудър.
— Още не е нищо! Това е само началото… ако имаме късмет!
Объркана, Черити сведе поглед към Гурк. В гласа на джуджето вече нямаше нищо от познатия му подигравателен тон. Трепереше от уплаха и същият неописуем страх се четеше и в очите му, докато гледаше унищожението на моронския планер. Той внезапно се обърна, с изненадващо движение се изтръгна от Скудър и, изпълнен с омраза, посочи Киас.
— Знаеш ли какво са направили? — крещеше той. — Знаеш ли какво са направили тези безумци!?
Черити се огледа изтръпнала наоколо, преди да отговори. Всичко бе станало толкова набързо и бе така недействително, че досега не бе се запитала наистина къде въобще се намират. Но все пак позна, че беглото впечатление, което имаше от екрана малко преди експлозията на монитора, е било вярно. Планерът вече не се намираше в пространството. Над тях се простираше огромен, металносив купол, катедрала от стомана, която трябваше да е с диаметър от поне половин километър и…
… изведнъж разбра къде бяха.
— Корабът! — прошепна тя изненадана. — Ние… ние сме на Северния полюс!
— Да — потвърди Гурк възкисело. — Доколкото все още съществува.
Те бяха в Черната крепост, помисли си Черити объркана. Но крепостта почти не можеше да се познае.
Не за първи път идваше тук. Тя бе първият жив човек, стъпил на моронски кораб, и по-късно още веднъж я бе видяла, макар и за кратко и при обстоятелства, които не бяха напълно подходящи, за да може съвсем спокойно да се огледа наоколо. Въпреки това й беше трудно още в първия момент да идентифицира това разрушено, горящо пепелище като гигантската трансмитерна станция на Северния полюс, която всички знаеха под името Черната крепост. Една част от огромния купол бе разрушена. Навсякъде гореше. Огромните машинни блокове, които бе видяла при последното си посещение тук, бяха напълно унищожени. Само на няколко метра от тях друг планер се бе забил в пода. Мъртви мравки лежаха между развалините, а големият трансмитерен пръстен, вратата към звездите, през която бяха дошли нашествениците от Морон, бе изчезнала. На нейно място зееше истинска черна дупка.
Черити не намери друго описание. Където бе висял трийсетметровият сребрист пръстен, се въртеше черен, врящ вихър, зад който започваше нищото. Тя отвърна рязко поглед от зловещото явление и автоматично се хвана за оръжието си, когато няколко паякоподобни насекоми започнаха да се придвижват към нея.
— Не е необходимо, капитан Леърд — каза Киас бързо. — Няма от какво да се страхувате. Това са джеърди.
Черити му хвърли несигурен поглед и отново дръпна ръката си, но държеше приближаващите се мравки под око. Бяха осем или десет фигури с по шест крайника и с нищо не се различаваха от мороните, които познаваше.
— Спечелихме битката — продължи Киас. — Черната крепост е наша.
— Глупости — каза Гурк тихо.
Черити не му обърна внимание.
— Какво означава това? — попита тя. — Как така… сме тук?
— Всичко премина по плана — твърдеше Киас. — Моите братя са нападнали тази крепост, докато ние обезвредим бомбата „черна дупка“.
— Според плана?! — изкрещя Гурк. С диво жестикулиращи ръце посочи засмукващото черно Нищо, което бе заело мястото на трансмитера. — Това там го наричаш според плана?
— Моля те, Гурк! — каза Черити. Все по-трудно й беше да запази спокойствие. В продължение на секунда размисли дали това не бе просто нервността на Гурк, която я зарази, но тя самата почувства, че не е така. Все едно е какво твърдят Киас и неговите братя — тук се бе случило нещо съвсем не според плана.
Киас вдигна една от четирите си ръце.
— Би било по-добре за вас и вашите придружители да напуснете това място. Ние спечелихме битката, но опасността не е отминала напълно.
— Можеш да го кажеш високо, жабешка муцуно! — заяде се Гурк. Той посочи реалната потрепваща дупка. — Някой от вас има ли въобще представа какво сте направили? — Без да изчака отговора на Киас, той се обърна към Черити и продължи с писклив глас:
— Тия побърканяци! Знаеш ли какво са направили?
— Не. — Черити въздъхна.
Киас направи крачка към нея и Скудър отбеляза с примирителен тон:
— Но ти веднага ще ни разкажеш, предполагам.
— За това моментът не е… — започна Киас, но Черити го прекъсна.
— Остави го, Киас. Боя се, че преди да научим, няма да се успокоим. — Тя се усмихна, макар че внезапно пак бе изпълнена с подозрение. Киас нещо премълчаваше. Нещо важно. Тя се обърна с повелителен жест към Гурк.