— Това е само удобен израз за нещо, което никой в действителност не разбира — отговори Кайл. — По-висш континуум, който…
— Моля без научни доклади, Кайл — прекъсна го Хартман нервно. Изведнъж стана невъзможно да спре. Отказваше да го признае и пред самия себе си, но се плашеше. Онова, което бе казал Кайл, го изпълни с граничещ с паника страх. — За каква бомба говорехте?
— За оръжието, което капитан Леърд и Скудър искаха да обезвредят — отговори Кайл.
— Предполагам, че са го сторили — каза Нет. Гласът й звучеше нервно. — Ако не е така, едва ли щяхме да сме тук.
— Съжалявам, но се боя, че се заблуждавате. Това оръжие не може да се обезвреди. Така е конструирано, че във всички случаи да експлодира, щом взривателят е задействан.
Нет си пое рязко дъх и макар че Хартман не можеше да я види, чувстваше как ужасът й рязко премина в гняв.
— И ти си го знаел? — попита тя. — И въпреки това си ги оставил да отидат? Знаел си, че…
— Това бе единствената възможност — прекъсна я Кайл. — Един от нас трябваше да отиде горе на космическата станция. Съжалявам, че трябваше да премълча истината от вас.
— Да премълчиш истината!? — Нет почти изкрещя. — Ти… ти си пратил тях и другите на сигурна смърт — и наричаш това премълчаване на истината?
— Не е сигурно дали са мъртви — каза Кайл. — Напротив, имали са добър шанс да се спасят. Почти съм сигурен, че са го направили.
— Преди нещо да се случи ли? — попита Нет възбудено. — Преди пет секунди твърдеше, че тази бомба не може да се обезвреди! Това пак ли е някоя нова лъжа?
— Не — каза Кайл. — Това е истината. Създадохме трансмитерно поле, което трябваше да телепортира оръжието на място, където няма да причини никакви поражения.
— Трябвало да го телепортира? — попита Хартман натъртено.
Кайл замълча за няколко секунди.
— Боя се, че не бяхме достатъчно бързи — призна той. — Това е само едно предположение, но след онова, което видях в Черната крепост… — Пое доловимо въздух. Когато продължи да говори, гласът му се бе променил и звучеше делово, почти назидателно. Но това бе насилено спокойствие и то не можеше изцяло да прикрие истинските му чувства. — Трансмитерите използват едно по-висше измерение — каза той, — което наричаме хиперпространство. Знаем малко за него, по принцип почти нищо повече, освен че съществува. Дори и тази дума е само едно понятие, за да се опише нещо, което човек не може да опише. Но се опасявам, че бомбата е експлодирала в същия момент, когато е била прехвърлена в това измерение. Трябва да се е получило един вид… късо съединение.
— И това късо съединение е парализирало цялата трансмитерна мрежа? — попита Хартман. Не му се удаде да придаде на гласа си овладяност, както му се искаше. Не бе забравил страховитата картина, която видя в трансмитерната зала на Черната крепост. Както и ужасяващото чувство, което го бе овладяло. Всъщност вече въобще не му беше необходим отговорът на Кайл. Всички бяха почувствали пределно ясно, че се е случило нещо невъобразимо.
Кайл отговори едва след известно време.
— Може би — каза той. — Но се боя, че това не е всичко. Енергията трябва да е била много по-голяма, отколкото предположих. Може границата между измеренията да е била разкъсана.
— Границата между измеренията… значи — повтори Хартман.
— Но сега по-добре потърсете изход — обясни Кайл, който очевидно искаше да смени темата. — Не искам да ви тревожа, но…
— Знаете ли какво най-много ме тревожи, Кайл? — попита Хартман, докато ставаше и внимателно се обърна, за да не се блъсне в нещо в тъмнината. — Изречения, които започват с „Не бих искал да ви тревожа“.
Кайл се засмя насила. Хартман чуваше как Нет се движи на няколко крачки от него — също така внимателно и непохватно като самия него поради слабата гравитация. Хартман все още не искаше да размишлява над причината за драстично отслабналата гравитация. Естествено че бе възможно да се намират в някаква част от света на мороните, където земното притегляне е по-слабо. Но имаше и друго обяснение и…
Не, за тази възможност избягваше да мисли в момента. Предпазливо вървеше опипом напред в мрака, докато пръстите му се натъкнаха на съпротива.
Мина почти половин час, който им струваше почти целия запас от газ в запалката им, но накрая откриха врата — или поне нещо, за което Кайл твърдеше, че е врата.