Хартман се съмняваше в това. Вратата нямаше определена форма, би могла съвсем спокойно да мине за нескопосано пришита дупка на стената, ако по краищата й нямаше дебели уплътнения от изкуствена материя и шарнири. Който и да бе я конструирал, трябва да беше скъсал всякакви връзки с евклидовата геометрия — и да е с твърде дълги крака, защото долният й ръб се намираше почти на метър и половина от пода.
— Откъм лявата страна би трябвало да има включвателно табло — каза Кайл, след като Хартман му съобщи за откритието си.
Хартман вдигна запалката. Пламъкът бе голям колкото нокътя на пръста му и вече не излъчваше почти никаква светлина.
— Намерихте ли я?
Хартман угаси пламъка и с другата си ръка опипа гладкия метал пред себе си. Трябваше да се изправи на пръсти, за да достигне малкото табло.
— Да. Две копчета. Те са… със странна форма.
— Знам — отговори Кайл от мрака. — Ако натиснете горното, трябва да се отвори. В случай, че автоматиката все още функционира.
Хартман протегна пръсти към копчето, но все още не го натискаше.
— Какво ни очаква оттатък? — попита той недоверчиво.
— И аз бих искал да зная — отговори Кайл. — Може би нищо. Може би смъртта. — Той тихо се изсмя. — Опитайте, Хартман. Ще сте първият, който ще го открие.
— Очарователно — изръмжа Хартман. — Продължавайте така, Кайл, и вече няма да съм сигурен дали наистина желаете да излезете оттук жив.
Кайл пак се засмя и Хартман удари копчето яростно с юмрук. Същевременно отскочи две крачки назад и насочи пушката за стрелба.
В течение на секунди не се случи нищо и Хартман вече започна да се примирява с мисълта, че не само осветлението, но и всички технически уреди в това съоръжение са извън строя, когато чу едно силно, сухо „трак“ — и изведнъж вратата изчезна в пода. Към тях нахлу червена светлина и огромна вълна от задушлив, с миризма на метал въздух.
Хартман се отдръпна още крачка назад, вдигнал оръжието си и инстинктивно се приведе. След времето, което бяха прекарали в почти пълен мрак, мъждивата светлина почти го заслепяваше. Но той чуваше, че оттатък нещо се движи.
С разтуптяно сърце чакаше очите му да свикнат със светлината. Едва тогава се осмели да се приближи до вратата и да погледне навън. Нет пристъпи почти безшумно до него.
Стояха почти минута там и се взираха надолу, докато Кайл попита:
— Какво виждате?
— Трудно… може да се опише — промърмори Хартман. Изведнъж небцето му бе така пресъхнало, че с мъка говореше. — Де да имах подходяща дума за това. Не съм сигурен дали ще го разберете.
— И каква е тя? — попита Кайл.
— Адът — отговори Хартман.
5.
Обратният полет до Европа продължи осем или десет часа, макар че използваха планер на мороните. Но не можеха да минат по прекия маршрут през Атлантика, а летяха по почти безумен курс на зигзаг, който, с изключение на Нова Каледония и Андора, минаваше над цялата планета. Въпреки това планерът бе нападан много пъти и поне един път изпадна в такова затруднение, че щеше да бъде свален, ако в последния момент не му бе помогнало ято, командвано от джеърдите.
Черити разбра всички тези неща едва на следващия ден, защото току-що бе се качила в планера и бе напуснала Черната крепост и изпадна в дълбок сън, от който се събуди едва вечерта на другия ден, с лош вкус в устата, с болки в главата и със спомена за объркани, безсмислени кошмари, които я бяха измъчвали.
Черити внимателно се изправи, главата й сякаш пулсираше в болезнен спазъм. Олюля се, притисна палец и показалец върху затворените си клепачи толкова силно, че пред очите й заплуваха разноцветни звезди, и задържа дишането си, докато световъртежът постепенно изчезне. После започна да се движи повече от предпазливо.
Поне се намираше отново в познато обкръжение, бе в същата стая под командното ниво на бункера „Айфел“, която бе обитавала още преди, така че нито си блъсна главата, нито се спъна в някакво неочаквано препятствие, когато с полузатворени очи се дотътри в банята. Главата й бучеше, сякаш зад слепоочията й имаше джудже, което с нарастващо въодушевление се упражнява да играе степ. Необходим й беше почти час, през който на смени обливаше със студена вода лицето, китките на ръцете и врата си, докато добие чувството, че умът й се е прояснил поне на половина. През това време окончателно й стана ясно защо е заспала толкова бързо и се е събудила така дълго след това. Не за пръв път и даваха наркотични средства. Но за пръв път получаваше доза, която би повалила аржентински бик за разплод.