— Накъде?
Кайл бе спрял за момент и се огледаше на всички страни. Не отговори на въпроса на Хартман, но изразът на лицето му показваше ясно, че търси нещо точно определено. Накрая вдигна ръка и посочи мястото, на което Хартман и при най-добро желание не можеше да види нищо друго, освен хиляди морони, по-голямата част от които се биеха едни с други с голи ръце. Мегабоецът продължи да върви, а Хартман и Нет го следваха.
Хартман поглеждаше все по-нервно нагоре, докато се приближаваха до трансмитерния блок. От огромния метален пръстен вече не изскачаха пламъци, но синьото сияние, изглежда, беше станало по-интензивно. Повечето светлинни лъчи се разпадаха и угасваха, преди да достигнат пода или тавана, но някои от тях попадаха в целта и Хартман видя, че толкова безобидната на пръв поглед синя светлина прорязваше без усилие дебелата един метър стомана. На покрива на халето вече се бяха появили десетки дупки с различна големина и в зловещия зелен сумрак, който изпълваше вътрешността на Черната крепост, проникваха ярките лъчи на полярното слънце и снежните вихри. Каквото и да се бе случило, Хартман изведнъж разбра, че цялото хале ще се сгромоляса, ако мороните не успеят да овладеят контрола над трансмитера.
Стигнаха до един от високите колкото къща, причудливо оформени машинни блокове, които покриваха пода на огромното хале. Кайл даде знак на Хартман и Нет да останат отзад и започна колкото бързо, толкова и сръчно да се катери по предната част на машината, но нито Хартман, нито пустинничката мислеха да му се подчинят. Закатериха се подире му, не дори и наполовина елегантно като него, но също толкова бързо. Оттук нататък Кайл не се и опитваше да ги накара да се върнат, но се катереше малко по-бавно, за да могат да го настигнат.
Изведнъж Нет изкрещя. Хартман обърна уплашено глава и видя, че един от сините светещи лъчи бе насочен към тях. Парализирани от ужас, те наблюдаваха как зловещата светлина докосна машината и поглади стоманата непосредствено над тях. Той очакваше трус или гореща вълна, която да се стовари върху тях, но не се случи нищо такова. Където странното сияние допреше метала, стоманата просто изчезваше. По повърхността на машината оставаше само зееща цепнатина, чиито ръбове бяха толкова гладки, сякаш бяха изрязани с прецизен инструмент.
Потокът смъртоносна светлина угасна така внезапно, както бе и пламнал и Кайл даде знак да продължат да се изкачват. След малко стигнаха до горната страна на машината. С мощно движение Кайл се метна отгоре, изтегли първо Нет, а после и Хартман и падна на колене. За първи път, откакто беше започнала странната битка, свали пушката от рамото си и сложи предпазителя. Хартман и Нет сториха същото.
От високата си позиция можеха да видят голяма част от халето. И изведнъж Хартман разбра откъде идват почти неизчерпаемите подкрепления на мороните.
Създадената от нищо армия на Кайл бе завзела почти половината от Черната крепост и продължаваше да напредва, но откъм задната страна на халето се хвърляха все повече и повече морони — насекоми воини, които в истинския смисъл на думата изникваха от Нищото, защото зад огромния блок на водещия към звездите трансмитер се издигаше почти безкрайна редица от малки уреди — триметрови блещукащи пръстени от метал, които изсипваха хиляди и хиляди мравки.
Хартман вдигна пушката си и се прицели в един от пръстените, но Кайл натисна оръжието му надолу и енергично поклати глава. Не каза нищо, но посочи едно от големите лазерни оръдия близо до тях, което бълваше непрекъсната поредица от ярки светкавици и на Хартман му стана ясно. Но не разбираше защо въобще се бяха изкачили тук.
„Там!“, Кайл посочи една точка, може би на четирийсет или петдесет метра от тях. „Ето ги. Поне единият от тях.“
Хартман не можеше да различи нищо друго, освен почти безкрайния брой лъскави черни тела с по шест крайника, но Кайл бе се изправил отново на крака и тичаше наведен към отсрещния край на машинния блок, където стръмно надолу се спускаше тясна стълба без парапет. Жестикулирайки разпалено, даде знак на Хартман и Нет да слизат, после внезапно вдигна пушката си и даде три бързи последователни изстрела към лазерното оръдие, което преди бе показал на Хартман. Оръдието избухна в ярко огнено кълбо. Почти веднага второ лазерно оръдие отвърна на огъня, но Кайл вече беше отминал пет-шест стъпала надолу и бе на сигурно място. Мощният машинен блок се разтърси от ударите на ярките светкавици и Хартман почувства как го забърсва вълна от задавяща горещина, но огромният им предпазен щит издържа. Стигнаха невредими до края на стълбата.