— Стоун.
— Какво? — промърмори Скудър сънливо.
Черити махна с ръка.
— Нищо. Само помислих гласно. — Тя рязко смени темата. — Какво смяташ, защо са ни затворили? — Преди Скудър да може да отговори, в горния десен ъгъл на екрана се появи миниатюрно прозорче, в което изплува главата на Типа.
— Заблуждавате се, капитан Леърд — каза джеърдът. — В никакъв случай не сте арестувани. В базата станаха някои промени, така че сметнахме за по-добре, за вашата сигурност да изолираме вас и придружителя ви.
Черити се вторачи в мравката и изведнъж се разсърди.
— За нашата сигурност, така ли? — жегна я тя. — Колко хубаво. Тогава предполагам, че и за собствената ни сигурност ни подслушваш, така ли е?
Моронът успя да се престори на учуден.
— Боя се, че не разбирам какво имате предвид, капитан Леърд — каза той.
— Не ценим особено — отговори Черити възбудено, — когато подслушват разговорите ни, без да знаем. За вас това може да е чужда дума, но ние хората имаме нещо като интимна сфера и никак не обичаме някой без наше позволение да си пъха носа там.
— Мисля, че вече разбирам — каза джеърдът. — Имате предвид да престанем да наблюдаваме канала на интеркома ви.
— Това е отлична идея — каза Черити.
— Ще се разпоредя — обеща Типа. — Желаете ли да се прекрати и видеонаблюдението над квартирата ви?
Черити ококори очи.
— Какво?
— Разбирам — каза Типа нервно. — Ще наредя в правилника за поведение да се включи думата „интимна сфера“, капитан Леърд.
Лицето на мравката изчезна от екрана. След секунда Черити чу леко щракване и вратата се поотвори. Тогава изчезна от екрана и лицето на Скудър.
Квартирите им бяха непосредствено една до друга, така че му трябваха само няколко минути, за да дойде при нея. Изглеждаше много по-блед и болен, отколкото на екрана. Ръцете му трепереха непрекъснато, а дъхът му миришеше лошо. Какво, за Бога, им бяха дали, за да спят?
Те се прегърнаха бегло, но особено интимно и топло. Объркана, Черити прокара опаката страна на ръката си по челото си и измери Скудър с дълъг, объркан поглед, а Скудър от своя страна я погледна почти уплашено. Причината не бе обстоятелството, че бяха се докоснали — тяхната връзка излизаше извън границите на обикновеното приятелство, — но Черити досега бе вярвала, че в краен случай изпитва към Скудър само сестринска любов.
Но това не бе вярно. Изведнъж разбра, че имаше нещо много повече. Как така никога досега не бе го разбрала?
И по лицето на Скудър се четеше изражение на дълбоко объркване. Тя се питаше дали това не е само реакция на странното й поведение.
— Ал… ло — каза Скудър неловко. Той се опита да се засмее и раздвижи ръце, сякаш изведнъж вече не знаеше какво да прави с тях. — Не знам дали е точният час по часовника, но за всеки случай „Добро утро“.
Какво, за Бога…? Черити отстъпи крачка назад и го измери от главата до петите с нов, много внимателен поглед. Ако не се смята бледността на лицето му и все още треперещите му ръце, Скудър всъщност изглеждаше точно като в деня, когато го видя за пръв път. Дори и малката томахавка, която бе неговата емблема при „Шарките“, бе пъхната в колана му. Очевидно джеърдите не смятаха томахавката за достатъчно опасна, за да я отнемат на Скудър.
— Удивително — каза Черити. — Изглежда, някой държи твърде много да се чувстваме добре.
Скудър направи гримаса и се хвана за болящата го глава.
— Да, забелязвам го. Дали Стоун и Гурк също са тук?
— Да проверим — предложи Черити.
Напуснаха стаята и провериха подред другите помещения в коридора. Всичките бяха празни. Последната врата, която водеше навън от главния коридор, бе заключена.
Черити си спести усилието да натисне втори път бутона, но нанесе на вратата силен ритник. Повече от леко нервирана, се върна в квартирата си и пристъпи към интеркома. Черното мравешко лице на Типа се появи на монитора и Черити се обърна троснато към него, още преди джеърдът да има време да каже нещо.
— По дяволите, още веднъж те питам: Как така сме затворени? И само не ми разправяй, че всичко това става заради собствената ни сигурност!