— И ти постепенно се пробуждаш, нали? — прошепна Скудър зад нея.
Черити не му обърна внимание.
— И къде са Стоун и Гурк? — добави тя възбудено, още преди Типа да отговори на първия й въпрос.
— Много сте объркана, капитан Леърд — каза Типа. — Разбирам това, както и моментното ви вълнение.
— Колко мило! — каза Черити раздразнено. — Тогава направи нещо в замяна!
— Джеърдската единица Киас и губернатор Стоун са на път към вас — отговори мравката. — Те ще отговорят на всичките ви въпроси.
Той изключи и Черити гледаше втренчено угасналия монитор със смесица от яд и объркване.
— Правилно ли съм разбрал? — попита Скудър колебливо. — Не каза ли: губернатор Стоун?
— И аз го чух — потвърди Черити объркана. Тя вдигна рамене. — Да изчакаме. Ще разберем.
— Надявам се — изръмжа Скудър. — И още куп неща, надявам се. Ако този Киас не се обоснове с някой и друг убедителен отговор, ще вържа четирите му ръце на възел!
Черити леко се усмихна. С прибрани колене седеше на края на леглото и гледаше в празното пространство покрай Скудър. Той я погледна. Тя усети погледа му, макар и да не гледаше в неговата посока, и изведнъж помежду им се появи осезаемо напрежение. Какво се бе случило с тях, докато бяха навън в пространството?
Опита да си спомни, но бе трудно. Тогава… имаше един момент, за който само неясно си спомняше. Имаше някаква връзка със Скудър, но и с нея, със Стоун, с Гурк и Киас и с джеърда и…
Мисълта й изчезна така бързо, сякаш някой я бе изключил, и остана само чувството за дълбоко объркване. Нещо се бе случило там навън.
— Те са бърникали в спомените ни — каза Скудър внезапно. Чарити го погледна въпросително и Скудър почука дясното си слепоочие с показалеца си. — Не знам как, но някак си… имам чувството, че там има празнина.
— Можеш ли напоследък да четеш мисли? — попита Черити.
— Ако са така ясно изписани на лицето, мога — отговори Скудър. — Освен това имам известен опит в тези неща.
— Ти?
— Не директно — конкретизира се Скудър. — Веднъж Даниел прати няколко от моите момчета на мисия. Когато се върнаха, чувстваха се като мен сега — не можеха да си спомнят нищо. Никога не разбрахме къде са били или какво са преживели.
Думите на Скудър звучаха убедително. И нея бе я занимавала тази мисъл. И въпреки това… Черити усети, че това не е вярно. Нищо не бе забравила. Напротив, изведнъж имаше абсурдното чувство, че има допълнителни спомени.
Минаха повече от десет минути, докато чуе шума на вратата вън в коридора и Стоун и Киас, съпровождани от две мравки, да се появят при тях.
Черити погледна Даниел Стоун с недотам дружелюбно изражение на лицето си. Бе се преоблякъл и сега отново носеше черния костюм, с който го бе срещнала тогава в Шаитаан. Но лицето му изглеждаше безупречно. Свежо избръснат, никакви сенки под очите, никакъв нездрав блясък.
— Добре изглеждате, Стоун — започна тя без предисловия. — Предполагам, че не сте получили същия поздравителен коктейл като мен и Скудър?
Усмивката на Стоун остана непроменена. Отговори Киас, не той.
— Типа вече ме осведоми за раздразнението ви, капитан Леърд. Извинявам се за неудобството, причинено на вас и на мистър Скудър.
— Неудобство? — Скудър издаде войнствено брадичка. — Излез за малко с мен навън, паяшко лице. Тогава ще ти дам да разбереш какво е това неудобство.
Стоун леко се усмихна, докато Киас дори и не разбра за какво говори Скудър. Черити каза бързо:
— Можехте да ни убиете, Киас. Какво означава това? Защо бяхме упоени? Какво се е случило навън, та не е трябвало да го видим?
— Беше недоглеждане — каза Стоун. — Моля, повярвайте ми, Киас и приятелите му са имали добри намерения. Вие и Скудър бяхте напълно изтощени. Мислехме, че дванайсетчасов дълбок сън ще ви дойде добре. — Той се усмихваше извинително. — Допускам, че дозата е била малко по-висока.
— А аз смятам, че пак добре си се наредил — каза Скудър. Неволно премина отново към обичайното предишно обръщение. Пристъпи към Стоун и вдигна крайчеца на смешното черно кепе, което носеше над гащеризона. — Би трябвало да си смениш шивача вместо господаря.
— Заблуждаваш се, Скудър — каза Стоун.
— Помолихме губернатор Стоун да ни помогне със съветите си — каза Киас. — Опитът му е много ценен за нас.
— Опитът му ли? — Скудър издаде презрителен шум и погледна джеърда накриво. — Защо просто не сте си го взели? Мога добре да си представя Даниел Стоун като джеърд.