— Не беше по негово желание — отговори Киас. — Никога не бихме приели в общността си мислещ индивид против волята му.
— Колко мило — каза Скудър хладно и отново се обърна към Стоун. — Как е, Даниел — не искаш ли малко да се поразходиш? Ще ти помогна да придобиеш още опит в туй-онуй.
— Остави го, Скудър — каза Черити.
— Да го оставя? — Скудър си пое тежко дъх. — Какво те е прихванало? Този негодник ни бе продал на мороните. Той… — От ярост не можеше да намери думи. Обърна се гневно и припряно жестикулирайки към Киас. — Не бива да се доверявате на този негодник! Той… той предаде собствения си народ, а сега предава онези, на които го е предал! И вас ще предаде при първия удобен случай!
— Нас човек не може да ни излъже — каза Киас спокойно. — Но аз разбирам чувствата ви, мистър Скудър. При положение, че губернатор Стоун е съгласен, ще се погрижим да имате възможно най-малък контакт помежду си. Поне на първо време.
— Това може би не е лоша идея — каза Черити. Тя хвърли на Скудър почти съзаклятнически поглед, на който той отвърна с дръзко светнали очи, и отново се обърна към Киас.
— Какво става тук всъщност? Как така сме били затворени? Къде е Гурк?
— В командната централа — каза Стоун. Очевидно, мислеше си Черити ядосано, двамата имат тайно споразумение по принцип да не отговаря на даден въпрос онзи, към когото е отправен. — И вие не сте арестувана, капитан Леърд. Имаше… определени промени. Само сметнах за по-добре да говоря първо с вас. Естествено, можете да се движите свободно и да правите каквото искате.
Ръката на Скудър се плъзна към малката секирка в колана му.
— Сериозно ли го казвате?
— Какво се е случило? — попита Черити още веднъж. Тя разбра, че вероятно най-доброто е просто да игнорира Скудър.
— Нищо. Всичко върви по план — отговори Стоун с тон, който показваше, че съвсем нищо не върви по план. Това, изглежда, и на него му направи впечатление, защото изведнъж се усмихна неловко. — Само че, както се вижда, грешно сме преценили този план.
— Има ли такова нещо?
Стоун вдигна рамене.
— Мисля, че всички изхождахме от факта, че работата ще е свършена, щом бомбата е обезвредена. Но очевидно случаят не е такъв. Черната крепост падна, но…
— … мороните са така нелюбезни да продължават да се съпротивляват — предположи Черити. — Нали?
— Всичко се развива така, както бяхме предвидили — каза Киас. — Робите на Шаит оказват ожесточена съпротива. Но ние ще ги победим.
— Шаит?
Нещо в тона на тази дума накара Черити да настръхне. Никога преди не бе я чувала и все пак изглеждаше, че докосва нещо в душата й и я изпълва с леден страх.
И тогава го разбра.
Шаит.
Шаитаан.
Чувството за нещо чуждо и все пак по ужасяващ начин познато, което винаги я бе обземало, когато се намираше в близост до някой морон. Инстинктивният страх у почти всички хора спрямо извънземните… всичко това придоби изведнъж смисъл, защото…
Мисълта изчезна, а с нея и знанието какво означава. Остана само уплахата, граничещата с ужас парализа, която за секунди не й даваше възможност да формира и една логична мисъл.
— Какво ти е? — попита Скудър обезпокоен. Очевидно уплахата й се бе изписала на лицето.
— Нищо — каза Черити бързо. С нервен жест се обърна отново към Киас. — Шаит?
— Вие наричате тези същества господари на Черната крепост — отговори Клас. — Те са и наши врагове, както и на вашия народ. Надявахме се с нападението на трансмитерната станция на Северния полюс да елиминираме двамата присъстващи на тази планета шаити и техния свят, но за съжаление единият успя да избяга.
— Е, и? — попита Скудър. — Какъв е проблемът? Търсете го.
— Не познавате същността на шаитите — отговори Киас. — Те упражняват духовен контрол върху всички същества морони на тази планета. Докато този шаит съществува, няма да се преустанови съпротивата на работниците и войниците. Но ние сме напълно в състояние да я пречупим с други средства.
— Тогава този шаит би трябвало да бъде убит — предложи Скудър отново.
Стоун го измери с критичен поглед.
— Гениално — каза той подигравателно. — Това е идея. Как не сме се сетили сами? Но сега, след като сте ни казали какво да правим, сигурно ще приключим войната за няколко часа.
Скудър се приготви бясно да му възрази, но Черити го прекъсна с предупредителен жест и застана между него и Стоун.