— Вие сам ми разказахте, че те никога не биха унищожили колония на джеърдите.
Стоун кимна.
— Не и докато имат някакъв друг избор — каза той. — Но вече нямат такъв. Шаитът е здраво заседнал на тази планета, докато трансмитерът не работи. И няма изгледи в обозримо бъдеще да започне да функционира. Остава му единствено да скъса с всички правила — или да загине.
— Губернатор Стоун има право — намеси се един друг глас.
Черити се обърна и погледна в лицето на може би трийсетгодишен, тъмнокос мъж, който досега мълчаливо бе седял над един от компютърните терминали. Носеше омачкана униформа на Бундесвера и фланелка с надпис: „Изберете Чичо Скрудж за президент!“ — Тази база е сигурна. Можем да се отбраняваме срещу всичко, с което ни нападнат. В най-лошия случай можем да устоим и на пряко попадение, стига да не е от мегатонния обхват. — Той се ухили кисело. — Но бих предпочел да не го опитвам. — Черити обърна отново внимание на мъжа. Нещо в погледа му я объркваше. И тогава разбра.
— Вие не сте джеърд! — каза тя изненадана.
Тъмнокосият се ухили още повече.
— Аз? И през ум не ми минава. — Той се ухили още повече. — Ще ми разрешите ли да се представя? — козирува той пресилено отривисто. — Сержант Джон Харис от Кралската флота. Командирован към специалната част на НАТО „Ответен огън“ за… — Той помисли напрегнато няколко секунди и после повдигна рамене. — Ами, преди около шейсет години, мисля. — Лицето му придоби замислен вид. — Какво смятате — дали имам шанс да си получа заплатата за това време?
Черити бе принудена да се усмихне против волята си. Но само за секунда, след това веднага стана сериозна.
— Не вярвам да се познаваме.
Харис кимна нервно.
— Едва преди два дни ме пъхнаха в микровълновата печка, за да ме разтопят — каза той. — Но през това време чух куп неща за вас, капитан Леърд. — Той се обърна към Скудър. — И за вожда там.
По лицето на Скудър се появи пристъп на гняв, но тогава забеляза ухилването на Харис и изведнъж също се усмихна.
— Преди два дни? — поиска да се увери Черити. — Тук? — Тя се обърна към Киас. — Мислех…
Киас отговори на въпроса й, преди още да го е доизказала докрай.
— Не всички станаха джеърди — каза той. — Немного хора са още в камерите за сън. Харис бе един от тях.
Черити не бе убедена докрай. Бе видяла опустошените камери за дълбок сън. И в този момент си спомни отново за нещо, което почти бе забравила — ужаса в очите на млад войник, който бе притиснал лицето си към стъклото и отчаяно молеше за помощ.
Тя прогони мисълта.
— Има ли още много от тях? — попита тя, обърната към Стоун.
— Сто и петдесет… двеста — каза Стоун и повдигна рамене. — Повечето са ранени или болни. Няма шанс да бъдат отново събудени. Освен сержант Харис… — Той отново помисли за момент. — Може би четирийсет или петдесет.
— Заедно с останалите войскови части на генерал Харис можете да формирате войска от над сто единици — каза Киас. — Ще се радваме, ако поемете командването, капитан Леърд. Не вярвам, че бихте следвали надеждно джеърдска единица.
Черити удостои мравката с леден поглед.
— Ще ти бъда изключително благодарна, ако не обозначаваш човешките същества с думата „единица“ — каза тя хладно. — А що се отнася до командването — какво казва Хартман по въпроса?
За няколко секунди се възцари неприятна тишина. Дори Гурк избягна погледа й, когато го погледна.
— Какво е станало с Хартман? — попита Черити още веднъж. — Къде е той, Стоун?
Стоун гледаше настрани и Киас обясни:
— Генерал Хартман и придружителите му не са се завърнали от акцията срещу Черната крепост.
Парализиращ ужас обзе Черити.
— Неговите придружители?
— Кайл и тази дива котка — каза Стоун. — Мисля, че се казваше Нет.
— Не са се завърнали? — Черити с мъка запазваше самообладание. — Това ще рече… мъртви.
— Не непременно — отвърна Киас. — Поне еди… Кайл — Той прекъсна и нервно се поправи. — Кайл е още жив. Тъй като за последен път е бил видян с генерал Хартман и с пустинничката, може да се предположи, че и те са живи. Щяхме да знаем, ако телесното съществуване на Кайл е преустановено.
Дори Стоун бе изненадан.
— Той е още жив? Тогава знаете къде е.
— Боя се, че не знаем — отговори Киас след видимо колебание.
— Какво означава това? — попита Черити.
Киас се позабави известно време с отговора си, после каза: