Хартман не можеше да обоснове това убеждение, но Нет имаше право. Нещо с мегабоеца не бе наред. Кайл започна да се променя.
— Какво може да е това? — попита Хартман с движение на ръката си наоколо. Естествено и Нет не знаеше къде се намират. Онова, което Хартман от пръв поглед бе взел за изпълнено с магма гърло на вулкан, при по-внимателно вглеждане се оказа кръгла шахта, чиито стени категорично бяха твърде гладки, за да са от естествен произход. Някой бе направил тази шахта. Хартман само се питаше защо. С поглед даде на Нет да разбере, че отново трябва да тръгват. Това вероятно не бе най-подходящото място, където да се мотаят и да размишляват над тайните на моронската технология. С всяка изминала минута му се струваше все по-невероятно, че все още не са ги открили.
Кайл се събуди и изстена, когато внимателно го вдигнаха. Все още не можеше да говори. В този момент Хартман почти се зарадва. Последния път, когато Кайл разговаря с него, мегабоецът не му бе съобщил кой знае колко добри новини.
Заобиколиха шахтата на почетно разстояние и се приближиха до изхода — огромна врата от стомана, която трябва да тежеше с тонове. Хартман посочи с глава една гърбата машина непосредствено до тях и Нет го разбра. Внимателно свалиха Кайл в прикритието на машината и Хартман поиска отново да се изправи, за да отиде до вратата.
Нет го изпревари. Преди изобщо да я разбере какво възнамерява да прави, тя се хвърли, приближи се наведена до вратата с готово за стрелба оръжие и натисна едно място до нея. Трябва добре да е видяла какво правят мравките, защото вратата се вдигна и Нет изчезна в мрака.
Хартман гледаше след нея със смесица от гняв и ужас. За момент му хрумна да се затича след нея и да я върне назад, после му стана ясно колко безсмислено би било. Когато сведе поглед, видя, че Кайл бе отворил очи и го гледаше.
— Тя отиде ли?
— Нет ли?
— Може ли да ни чува? — попита Кайл.
— Едва ли. — Хартман клекна до Кайл и го заразглежда с дълъг, изпитателен поглед. — Как се чувствате?
— Чаках възможност да говоря само с вас — каза Кайл.
Хартман не бе много изненадан.
— Тъй ли? Защо?
— Защото бих искал нещо да ми обещаете — каза Кайл. „Все още му е трудно да говори“, помисли си Хартман уплашено. Състоянието на мегабоеца в никакъв случай не се подобряваше — то видимо се влошаваше.
— И какво ще е това?
Кайл събра последните си сили, за да отговори.
— В случай, че не успея да го унищожа, тогава трябва да ме убиете, Хартман — каза той.
Хартман дори не се уплаши. Сякаш почти очакваше тези думи.
— Мисля, че тогава той сам ще свърши тази работа.
— Вие не разбирате. — Кайл с мъка поклати отрицателно глава. — Вие трябва да ме убиете. В никакъв случай не бива… да попадна жив в тяхна власт. Важно е, разбирате ли? Не за мене. За вас. За приятелите ви. За цялата ви планета, Хартман. Ако шаитът добие власт над мене, тогава всичко ще бъде сто пъти по-зле, отколкото беше.
— Мислите, че ще стане… като вас — предположи Хартман.
— Не той. Неговите бойци. — Кайл пое дъх с хриптене и се опита да се изправи, но вече нямаше необходимите сили и падна назад с беззвучно стенание.
— Досега не съм ви казвал. Но има причина, поради която джеърдите на Земята така безнадеждно превъзхождат мороните.
— Вие?
Кайл бе искрено изненадан.
— Откъде знаете това?
— Не съм сляп — отговори Хартман. — Видях как хората ви постъпваха с мравките. И мога да събера две и две. — Той се засмя безобидно. — Изглежда, забравяте, че в продължение на десет години съм се борил с джеърдите, Кайл. През цялото време колонията на джеърдите не бе нищо друго, освен дребна неприятност за мороните. Нали? И тогава се появявате вие и изведнъж буквално за една нощ измитате оттам владетелите на планетата.
Той направи малка, точно премерена пауза, преди да постави въпроса, от който най-много се страхуваше:
— Всички ли са като вас? Цяла армия от мегабойци?
— Не съвсем — отвърна немощно Кайл. — Царицата асимилира част от моите способности и сега ги предава на своите подчинени. Поданиците й са десет пъти по-силни от мороните и несравнимо по-издръжливи и умни.
Хартман се усмихна безобидно.
— Ако не бе така ужасно, бих се смял — каза той. — Те сами са си изкопали гроба, когато са ви повикали, за да елиминирате Черити и нейните приятели. — С поклащане на глава той отново се върна към първоначалната тема. — И сега се страхувате, че шаитът би могъл да прави същото, ако ви похити. — Хартман впери поглед в празното пространство покрай Кайл. — Би ли могъл да го направи?