— Какво, по дяволите, става тук? — попита Черити объркана. С няколко бързи крачки се приближи до една от кушетките и пак спря.
Картината бе странна и същевременно ужасяваща. Мъжът лежеше неподвижен на кушетката, само леко привързан, за да не се размърда по време на съня или да извади някоя от иглите, които бяха пъхнати във вените му. Върху лицето му бе легнало нещо гърбаво с дълги криви крака, които се увиваха около шията, тила и слепите очи. Съществото изглеждаше като гигантски вкаменен паяк.
Черити протегна ръка към това злокобно нещо, но не се осмели да го докосне. Вместо това се обърна и сграбчи първата мравка, която можа да достигне.
— Какво става тук? — обърна се тя заповеднически към джеърда. — Какво означава това? Какво става с тези хора?
Втренченият поглед на насекомото подсказа на Черити, че изобщо не разбира значението на думите й. Ядно освободи мравката, обърна се отново към неподвижната фигура на кушетката, сякаш искаше да свали страшната предпазна маска от лицето. Но изведнъж една тънка, бронирана хитинова ръка я улови за подлакътницата и с челична сила я върна назад. Същевременно един мъркащ компютърен глас каза:
— Не бива да правите това, капитан Леърд. Да оставим настрана факта, че можете да нараните мъжа, може да се отрази негативно и на душевната му стабилност.
Черити ядосано втренчи поглед в ръката на Киас и джеърдът я разбра и почти нервно дръпна пръстите си. Едва тогава тя се обърна и погледна мравката в лицето. Киас очевидно през цялото време е бил тук в помещението, но тя не бе го разпознала между кокалестите черни фигури. За нея мороните бяха еднакви.
— Какво правите тук? — попита. Сдържаше се с мъка.
— Губернатор Стоун ви обеща да се погрижи за подкрепление на войската ви — отговори Киас. С четирите си ръце едновременно посочи към четири различни нара, картина, която бе толкова странна, че за момент на Черити й беше трудно да следи думите му. — Това са първите доброволци. Преминават ускорен курс на вашия език, капитан Леърд. За нещастие на тази планета има десетки напълно различни местни езици. Освен това им предаваме определени основни знания за боравене с техниката и оръжията на тази военна база.
Мина известно време, докато Черити разбере подробните думи на морона. Или поне повярва, че ги е разбрала.
— Обучение ли? — попита тя учудена.
— Директен електрохимичен пренос на знания чрез заобикаляне съзнанието на обучавания — обясни Киас. — Разбирам, че картината ви плаши, но методът е отдавна утвърден и, почти безрисков. — Той повтори странния си жест. — Тези единици ще се събудят и ще разполагат със знания, за чието овладяване по традиционния начин биха им трябвали седмици, дори месеци.
— Как може такова нещо да функционира? — попита Скудър потресен.
— Вид обучение под хипноза — каза Черити, обърната към Скудър, но без да изпуска от погледа си Киас. — Тогава при нас преминаха редица тестове, за да се развие подобен опит. Идеята е практически да учиш по време на сън. — Тя пипна с крайчеца на пръстите си по слепоочието си. — Бързо и сигурно и преди всичко — без да се напрягаш.
Ако се съдеше по изражението на лицето на Скудър, изглеждаше, че това обяснение по-скоро го обърква, но отговорът му доказа, че впечатлението мами.
— Хубаво, щом като се учат на сън да карат самолет и да си служат с компютър — каза той. — Питам се само на какво още са научени.
— Боя се, че не ви разбирам напълно — каза Киас.
— О, мисля, че много добре ме разбираш! — изръмжа Скудър. — Аз лично щях да съм против това да ми бърникат в съзнанието.
— Уверявам ви, че нашата намеса се ограничава само до пренос на чисти знания — каза Киас. — Не е в нашата власт да манипулираме волята на даден индивид. А би било и нарушение на етичните ни принципи да вършим такова нещо.
Скудър се приготви да му отговори, но Черити с бързо движение отново привлече вниманието на Киас към себе си.
— Искам да разговарям със Стоун — каза тя. — Веднага. Кажи му! Очаквам го в стаята си!
— Губернатор Стоун…
— Губернатор Стоун — прекъсна го Черити хладно — сигурно ще може да отдели за мен няколко минути от скъпоценното си време. Ако ли не, напомни му тогава, че още не съм дала съгласието си да поема командването на армията, за която той вече така усърдно… — Тя се поколеба за момент, през който хвърли дълъг, почти изпълнен с погнуса поглед към неподвижната фигура пред себе си. — … набира доброволци.