— Ще му предам — каза Киас.
— Направи го — отговори Черити хладно и рязко се обърна. — Но по-добре не го забравяй. Инак може би губернатор Стоун ще ти се разсърди твърде много.
Тя излезе като хала от помещението и се спря отново едва след няколко крачки, за да може Скудър да я догони, без да се налага да тича. След индианеца хопи също и Харис напусна някогашното складово помещение, за да се присъедини към тях.
Черити му се сопна, още преди съвсем да ги е настигнал:
— Нямате ли си работа, Харис? Или може би губернатор Стоун ви е възложил да ни държите под око?
Харис само повдигна рамене и бързо изчезна. Скудър гледаше объркано след него, после с въпросително изражение на лицето си се обърна към Черити.
— Какъв дявол ти влезе изведнъж в главата? Човекът само искаше да бъде любезен.
Черити продължи, преди да отговори.
— Знам. Но не ми е нужен никой, който да се мъкне след мен като луксозно кученце и за когото дори не знам точно кой е!
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че… — Черити прекъсна изречението си по средата, когато й стана ясно, че й оставаше съвсем малко, за да започне да крещи на Скудър, макар и да не бе виновен за раздразнението й. Черити само поклати ядно глава и се опита да се овладее.
В квартирата й Скудър затвори вратата след себе си, опря се срещу нея и скръсти повелително ръце пред гърдите си.
— И така?
Черити не каза нищо, а безмълвно пристъпи към компютърния терминал на писалището и се свърза с банката данни на бункерната станция.
Скудър пристъпи зад нея, мръщейки чело, докато тя започна да почуква клавишите с един пръст.
— Знаеш ли какво е малкото име на Харис? — попита тя.
Скудър кимна объркано.
— Джон, предполагам. Защо?
Черити постави запетая след името Харис, което се бе появило на екрана, изписа „Джон“ и с един вид гневно задоволство кимна, когато се случи тъкмо онова, което бе очаквала — именно нищо.
— Ще бъдеш ли така любезна да ми кажеш какво правиш? — попита Скудър с осезаемо нетърпение.
Черити посочи ядосано монитора.
— Виж сам, Скудър. В тази станция няма никакъв Джон Харис. Компютърът би трябвало да знае.
Скудър замълча за миг.
— Опитай с Джонатан — предложи той.
Черити би могла да му каже, че компютърната програма би й изброила и всички близко звучащи имена, но му достави удоволствието. Без резултат. В компютъра нямаше запаметено име на мъж, който се казва Харис.
— Хм! — каза Скудър и смръщи чело. — И какво означава това?
— Че в този бункер няма никакъв Джон Харис. Който и да е юнакът — той лъже или си спомня нещо, което не се е случило.
— Значи се опасяваш, че може да са му записали лъжливи спомени — каза Скудър.
Преди Черити да може да отговори, един глас откъм вратата каза:
— Макар и да разбирам защо имате подобни опасения, уверявам ви, че сте напълно несправедлива, капитан Леърд.
Черити погледна втренчено Стоун с такъв неприкрит гняв, че губернаторът се спря за секунда на средата на крачката си и усмивката му изведнъж стана твърде несигурна, когато продължи:
— Уверявам ви, че нямаме никакви тайни.
— Стоун! — каза Черити недружелюбно. — Не сте ли се научили да чукате, преди да влезете в чужда стая?
Стоун не обърна внимание на думите й.
— Искали сте да говорите с мен? — Дишането на Стоун бе учестено и ръцете му леко трепереха. Трябва да беше тичал, за да дойде толкова бързо тук.
— Какво става тук, Стоун? — попита Черити направо. Тя посочи екрана. — Между хората от комплекса няма никакъв Джон Харис.
Стоун повдигна учудено вежди, пристъпи безмълвно зад нея и хвърли поглед към екрана. Изведнъж лицето му просветна.
— Разбирам — каза той. — Опитали сте се да извикате личните му данни, за да откриете кой е той в действителност. Компютърът не ви е отговорил. — Той се засмя съвсем тихо. — Какво очаквахте?
— Аз…
— Човек не може просто да включи компютър на такава база и да очаква да му се даде с готовност информация, капитан Леърд — прекъсна я той с леко укорен тон. — Естествено само оторизирани лица имат достъп до тези данни.
— А аз не съм такова?
— Разбира се, че не си. — Стоун въздъхна, огледа се с търсещ поглед и без покана се отпусна в едно кресло. — Или, да го кажем по-добре, все още не си. Дали това ще се промени, зависи от вас.