И така, Черити удостои Стоун само с един леден поглед и се насочи към Гурк, който, жестикулирайки буйно с ръце и крака, бе въвлечен в дискусия с двама джеърди. От момента на завръщането си тя не бе виждала Гурк всичко на всичко за повече от пет минути и през това време бе избягвал под някакъв предлог всеки конкретен отговор. Тя се питаше какво изведнъж бе станало с джуджето.
В първоначалния момент Черити си помисли, че Гурк просто ще я игнорира, но той явно забеляза предупредителния блясък в очите й, защото направи сложен жест към двамата си партньори с рогови лица и се обърна към Черити. По лицето му се бе изписало нетърпение.
— Какво искаш? — попита той с негодувание. — Имам куп неща да върша. Можем да разговаряме по-късно.
— Не — отговори Черити. — Сега. — С движение на глината си посочи назад към Стоун. — Тук ли предпочиташ, или навън?
— Нямам тайни от Стоун — отговори Гурк. — Но мисля, че ти предпочиташ да сме насаме — допълни той и покрай нея се насочи към вратата.
Черити го последва. Тя чувстваше погледите на Стоун. Той изглеждаше объркан, дори малко загрижен.
— И така? — попита Гурк нетърпеливо, когато току-що стигнаха в коридора и Черити затвори вратата след себе си. — Какво искаш да знаеш? И моля те, побързай — наистина имам много работа.
— Тъкмо за това става въпрос — отвърна Черити, овладявайки се с мъка. — Какви толкова страшно важни неща имаш да вършиш? Вече три дни сме тук, а през това време не съм те видяла и за пет минути.
Гурк направи гримаса.
— Не си ли ти онази, която веднъж се е оплакала, че понякога й лазя по нервите?
Черити направи ядно движение с ръка.
— Не избягвай въпроса ми — каза тя. — Много добре знаеш за какво говоря.
Гурк се накани да даде един от типичните си отговори, но тогава се сети за нещо по-добро, замълча за няколко секунди и я погледна твърде замислено.
— Наистина имах много малко време, Черити — каза той и посочи вратата към централата. — Имат нужда от моята помощ, независимо дали вярваш или не.
— Вярвам — отговори Черити. — Питам се само каква е тази помощ.
Гурк скръсти ръце зад гърба си и започна да върви на малки кръгове из коридора.
— Става дума за трансмитера — каза той.
Черити се уплаши.
— Нещо с него не е ли наред?
Гурк се засмя без нотка на хумор.
— Да не е наред ли? Шегуваш се! Видяла си го, нали?
— Вярно е, но не разбирам…
— Няма основание за безпокойство — прекъсна я Гурк рязко. — Може би в първоначалния момент съм реагирал малко по-остро. Пукнатината в пространствено-времевия континуум, изглежда, се стабилизира.
— Изглежда ли? — попита Черити недоверчиво.
Гурк повдигна рамене и разтвори ръце в безпомощен жест, за да ги скръсти веднага след това отново на гърба си.
— Признавам, че разбирам малко от тези неща — в края на краищата имах достатъчно време да се занимавам с това и да ги наблюдавам. Но не съм специалист по трансмитерите. Във всеки случай тя престана да расте. За съжаление и не намалява.
— И какво означава това — попита Черити. Почувства безпокойство, което отначало не можеше да си обясни, но което се усилваше с всяка секунда.
— Ако знаех това, щяхме да сме доста понапреднали — призна Гурк. — Мисля, че има две възможности: или някой ден ще се затвори отново от само себе си, или ще остане както е.
— Или ще започне отново да нараства — предположи Черити.
Гурк кимна неохотно.
— Сигурно… Това е възможно. Но твърде невероятно. — Той забеляза липсата на убеденост в погледа й и с нервозна усмивка допълни: — И аз съм здраво свързан с тази пуста планета като тебе, Черити. Не бих се шегувал с такива неща. Предполагам, че вероятността Земята да бъде улучена и разрушена от голям метеорит е приблизително толкова голяма, колкото тази, пукнатината в пространствено-времевия континуум отново да нарасне и да я погълне. — Той се поколеба за момент. — Онова, което ми създава грижи, е съвсем друга мисъл.