— И каква е тя?
— Представата — отговори Гурк с въздишка, — че един ден приятелите ни от Морон ще намерят начин да я направят отново такава, каквато беше. Те или шаитът, при положение че не го заловим навреме. При всичкото си добро желание обаче джеърдите са склонни да се надценяват. И да подценяват противниците си. — Той отново повдигна рамене. — Аз естествено нямам представа как изглеждат нещата навън в Галактиката. Може би всичките трансмитери са излезли извън строя, може би пък само този тук или няколко в близост до Слънчевата система. Ако всичките са изгърмели, тогава имаме късмет, защото мороните ще си имат достатъчно работа за следващите петстотин години. Но ако само този един е… — Той отново разтвори широко ръце. — Те няма да седят бездейни и да изчакват безкрай нещата, които ще дойдат. Напротив, сигурен съм, че вече упорито си блъскат главите по какъв начин могат да ни направят приятелско посещение.
— Тогава просто разрушете това проклето нещо! — каза Черити. — Хвърлете го във въздуха! Изстреляйте към него няколко ракети с атомен заряд или направете нещо друго!
Гурк поклати отрицателно глава и леко се изсмя.
— Не е така просто — отговори той. — Знам, помислила си си, че съм загубил разсъдъка си, когато се нахвърлих върху Киас, но имах своите основания да реагирам така. — Изведнъж гласът му стана много сериозен, толкова сериозен, че при следващите думи Черити я побиха студени тръпки. — Тези глупаци не искат да го признаят, но сме имали голям късмет, Черити. Ние всички. И не само този свят. Би могло да взривят целия Всемир.
— Преувеличаваш — каза Черити.
— Ни най-малко — отвърна Гурк все още с този сериозен, почти заклинателен тон. — Не искай от мен да се опитвам да ти обяснявам нещо, което и аз едва ли разбирам, но структурата на времето и пространството е твърде, твърде чувствително нещо. Стените между отделните измерения са тънки, Черити. Ако не бяха такива, трансмитерите на материя не биха били възможни. А тази бомба имаше милиони пъти повече енергия, отколкото е необходима за осъществяването на трансмитерна връзка. Можеше да се стигне до верижна реакция, която би унищожила първо тази планета, после Слънчевата система, после цялата Галактика и накрая — може би целия Всемир.
— Ти… преувеличаваш — каза Черити с треперещ глас. — Ако… ако това е възможно, тогава вече щеше да се случи.
— Как така? — попита Гурк слисан.
— Защото Космосът е безкраен, Гурк. И невъобразим. Вярвам, че всичко, което е необходимо, се случва и вече се е случило.
За нейна изненада Гурк размисли за няколко секунди съвсем сериозно над проблема. После отново се усмихна.
— А кой е казал, че вече не се е случило? — попита той. — Помислила ли си някога какво е било преди събитието, което вашите учени наричат Първоначален взрив? И за който никога не са открили точно какво представлява?
На това Черити не знаеше как да отговори. И след известно време Гурк повдигна рамене, направи въртеливо движение с двете си ръце и посочи вратата зад нея.
— А сега наистина трябва да се връщам. Обещавам да ти дам обяснение за всичко, щом като решим този проблем.
Черити не се опита повторно да го задържи, само безмълвно го проследи с поглед, докато изчезне. Тогава се обърна и се върна в квартирата си, където я чакаха Скудър и Харис.
Тя чу смеха на Скудър през затворената врата, преди да влезе в помещението. Двамата мъже седяха на масата и играеха партия шах, но това очевидно беше само предлог да бъдат заедно и да разговарят, защото разположението на фигурите не беше се променило, откакто Черити бе напуснала помещението преди час. Тя бе леко учудена колко бързо Скудър и англичанинът се бяха сприятелили, всъщност не бе в характера на Скудър някой в разстояние на няколко дни да спечели доверието му. При Харис нещата бяха други. И Черити го харесваше. Беше й симпатичен и това не можа да промени нищо дори и недоверието, с което се отнасяше известно време към него. Но това не бе недоверие, което се отнася към него лично. Тя все още бе на мнение, че с Харис и другите уж съживени от спящата армия на Харис нещо не беше наред. Но дори и да е така, не е нещо, което са извършили те, а онова, което е било направено с тях.