— Тъй ли, нима? — промърмори Черити. Но на глас каза: — Добре. Идвам.
Върнаха се към коптера и Черити седна на пилотското място, преди да включи видеорадиото към командното табло. Лицето на Стоун се появи на малкия екран и за съвсем кратък момент тя имаше чувството, че забелязва по чертите му изражение на уплаха. Но когато говореше, гласът му звучеше спокойно и високомерно както винаги.
— Капитан Леърд! Къде бяхте?
— Поразтъпках си краката — отговори Черити с усмивка. — Имате ли нещо против?
— Вие сте се приземили?
— Да — каза Черити. Тя продължаваше да се усмихва, но се постара да придаде на усмивката си предизвикателност, макар че сама си признаваше колко глупаво е поведението й.
— Добре — каза Стоун. — Останете там, където сте. И ми съобщете точното си местонахождение.
Усмивката на Черити угасна, сякаш бе изключена.
— Защо? — попита тя разтревожена.
— Промъкнаха се известен брой планери — обясни Стоун. Направи нервно движение с ръка. — Няма причини за безпокойство. Ще ги спипаме. Но по-добре е да останете на земята, докато нашите кораби ги свалят.
— Планери ли? — повтори Черити объркана. — Но как така?
— Откъде да знам — пое си тежко въздух Стоун. — Направете каквото казах. Ще се обадя щом опасността отмине.
Изключи, преди Черити да успее да го попита още нещо и за секунда тя погледна угасналия екран едновременно с гняв и уплаха.
Представата, че мороните идваха насам, бе напълно абсурдна. Всички бяха видели, че дори и беглото докосване на един джеърд бе достатъчно мравките да се превърнат в част от колективния интелект. Всеки войник, когото шаитът изпращаше насам, бе потенциален боец на страната на противника му.
— Какво ще правим? — попита Скудър, който бе пристъпил зад нея и бе чул краткия разговор.
— Ще останем тук и ще се скатаваме — отговори Черити след кратък размисъл.
Скудър, изглежда, бе очаквал друг отговор.
— Не намираш ли, че изглеждаше твърде нервен? — попита той.
Черити се обърна към него.
— И на теб ли ти направи такова впечатление?
— Нещо не е наред — забеляза Скудър замислено. — Ще го попитам веднага щом се върнем.
Черити стана, отиде назад в кабината на стелткоптера и осведоми Харис и другите трима какво се бе случило.
— Не мисля, че имаме основание за безпокойство — заключи тя. — Въпреки това е по-добре да постъпим сякаш е сериозно. — Тя направи повелителен жест и посочи Жан, момчето, което ги бе докарало насам. — Затегнете коланите. А вие поемате щурвала.
— Няма ли вие самата да го управлявате? — попита Харис изненадан.
— Изобщо няма да летим — отговори Черити. — Да оставим настрана факта, че въобще не мога да управлявам такова нещо. — Веднъж се бе опитала и този пръв и единствен опит едва не завърши с катастрофа.
Докато Скудър остана в кабината и затегна колана си като Харис и другите, Черити се върна в пилотската кабина, спусна се на седалката на помощник-пилота и огледа небето. Знаеше колко невероятно бе успелите да се промъкнат планери да дойдат тъкмо тук. Навярно нямаше дори и да наближат града, преди управляемите с компютри лазерни оръдия на крепостта „Айфел“ да ги засекат и свалят.
Жан поиска да протегне ръка към командния пулт, но Черити го задържа с бързо движение.
— Оставете — каза тя.
— Само исках…
— … да включиш радара, за да засекат радарния лъч и по него да пратят ракета — прекъсна го Черити.
Очите на Жан се разшириха.
— Нима е възможно?
Черити бе принудена да се усмихне против волята си.
— Такова нещо бе възможно още тогава при нас — каза тя. — Виждам, че джеърдите не са ви научили на всичко.
Тя се наведе напред и продължаваше да претърсва небето на юг с очи.
Ярко просветване събуди вниманието й. Към първата сребриста светкавица се присъедини втора и трета, а след малко Черити видя цяла флота от дискообразни кораби, които бясно се приближаваха към тях ниско над гората. Бяха две флоти. Първата група се състоеше от пет или шест кораба, преследвани от три пъти по-голямо ято. В ярката светлина на залязващото слънце почти не можеше да се забележи святкането на лазерните оръдия, но от гората под планерите непрекъснато се издигаха пламъци и от време на време някой от корабите залиташе, когато бе улучен.