— А ако това не ми е достатъчно?
Скудър излезе от гората и пристъпи зад Харис. На лицето му се изписа ужас, когато видя останките от планера и пламъците.
— Не вярвам да има останали живи — каза Харис. — И ако все пак… — Той не довърши изречението си, но тя знаеше какво иска да каже. — И ако все пак има, тогава за малко ще са твои.
Тъкмо това накара Черити в момента да побеснее. Рязко се обърна и погледна джеърдите, които с тромавите си движения на изправени мравки важно-важно се разхождаха между останките и от време на време се навеждаха над едно неподвижно тяло и тя напразно се опитваше да не забравя, че тъкмо тези същества преди минути им спасиха живота. Във всичките тези четириръки, стройни създания виждаше само врагове. Съществата, които преди половин век бяха дошли от звездите и бяха ограбили на хората света и бъдещето. За нея няма никога да бъдат нещо друго, все едно какво е станало. Знаеше го.
Но Харис все пак бе постигнал онова, което искаше. Гневът й премина така бързо, както бе и дошъл, остана само чувството на дълбоко огорчение. Просто стоеше там и в продължение на минути наблюдаваше. И нито Харис, нито Скудър я заговориха в този момент. Накрая изключи пушката си, преметна я през рамо и тръгна бавно към кацналия планер.
Скудър с бърза крачка се озова до нея.
— Какво си намислила?
Черити посочи останките на планера.
— Имаме нужда от помощ. Делгар е ранен. А всъщност нямам и намерение да се връщам до базата пеш.
Скудър погледна с недоверие, но се въздържа от всякакъв коментар, а Харис мълчаливо ги следваше.
Минаха настрана, за да заобиколят една горяща отломка и Черити наблюдаваше двама джеърди, които се бяха навели над неподвижното тяло на един морон.
Мравката нямаше видими наранявания, но трябва да бе мъртва, защото не реагираше на докосванията на джеърдите.
Не и докато двете създания насекоми не застанаха до нея.
Черити спря изненадана и внимателно разгледа морона. Беше трудно в съществото да се различи нещо друго, освен безредно сплетени на куп крайници — и въпреки това бе почти сигурна, че то помръдна.
— Какво има? — попита Скудър.
Вместо да му отговори, Черити тръгна към морона и се спря на два метра от него. Двамата джеърди, които бяха прегледали катастрофиралото насекомо, минаха важно покрай нея и мимоходом я измериха с погледа на студените си, святкащи като шлифовано стъкло фасетни очи. Черити съвсем съзнателно изчака да отминат, после направи още крачка, наведе се предпазливо…
… и в последния момент се хвърли настрана, когато три от четирите ръце на уж мъртвия Морон трепнаха и се насочиха към нея като смъртоносни кинжали.
Падна, преметна се през рамо и се опита да се изправи, но бързо се обърна настрана, когато моронът от своя страна скочи на крака с невероятно светкавично движение и се опита да я сграбчи.
Този път един от ноктите му докопа якето й и откъсна парче плат от него. Скудър изкрещя уплашено и вдигна пушката си, но се поколеба да стреля от страх да не я улучи.
Ръката на морона се насочи надолу към Черити, ноктите от твърд като стомана рог се забиха в горската пръст до нея. Тя блокира удара на друга ръка с подлакътницата си и изкрещя от болка, когато третата ръка разкъса бузата й. Инстинктивно прибра крака към тялото си и тласна с всичка сила. Макар че ритникът не отхвърли морона назад, лиши атаката му от решителен замах.
Вместо просто да я прегази и да разкъса тялото й с острите си като ножове нокти, моронът несръчно се преметна над нея, преобърна се и се стовари гърбом на земята, когато друго насекомо се нахвърли върху него. Докато двете мравки се въргаляха по земята, Черити скочи рязко на крака и олюлявайки се отстъпи две крачки назад. Скудър я хвана за ръка и я подпря, а очите му се разшириха от уплаха, когато видя кървящата й буза. Но Черити само нервно махна с ръка, когато той поиска да каже нещо и със смесица от възхищение и ужас загледа странния двубой между гигантските насекоми.
Не можеше да различи кой кой е — но това нямаше никакво значение. Решаващото беше, че тази борба изобщо не би трябвало да се състои!
Това, че моронът успя да се престори на мъртъв и да заблуди джеърдите, бе достатъчно.
Но как така все още се съпротивяваше?
Скудър също следеше двубоя на насекомите с нарастваща обърканост. Безмълвната борба се водеше с такова ожесточение, което накара Черити да настръхне. Мравките се удряха и разкъсваха с ужасните си нокти, опитваха се с челюсти да докопат очите или тънкия врат на противника, без някой да превъзхожда другия.