По време на своя бяг Хартман обърна глава. Сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите, като видя колко много се бе разпростряло полето на вибриращата пустота само за един кратък миг. Движението изглеждаше бавно и тромаво, но не беше така.
— По-бързо! — изкрещя Кайл. — За Бога, тичайте!
Хартман откъсна поглед от страховитото явление… и се уплаши отново и още по-силно, когато видя трансмитерите пред себе си.
Те угасваха един след друг. Вибриращото Нищо на дематериализиращите полета стана прозрачно и угасна и внезапно триметровите пръстени от сребристия метал се превърнаха в трептящи, празни кръгове, в които се виждаше задната част на халето. Не угасваха едновременно. Сякаш наблюдаваше редица събарящи се една след друга плочки за домино, които падаха все по-бързо след всяка следваща.
Въпреки това успяха.
Трансмитерите се изключваха един след друг, но те се приближаваха до редиците по-бързо, отколкото уредите угасваха. За части от секундата Хартман го обзе страх от онова, което можеше да ги очаква от другата страна, но същевременно разбра, че едва ли би могло да е по-лошо от безшумната смърт, която ги следваше тук. Преди да се препънат в трансмитера, той още веднъж обърна глава и онова, което видя, го накара да изкрещи от ужас.
В центъра на излезлия от контрол трансмитер се бе появило нагорещено до бяло, пламтящо нещо — като адско око, което гледаше към хаоса надолу, който бе залял крепостта на мороните. Лъчи от ослепителна светлина излизаха от огненото кълбо и където попаднеха, караха метала и камъка да се изпаряват, а зад това нагорещено до бяло, пламтящо око на геената, изглежда, нещо напираше откъм вътрешността на трансмитерния пръстен, нещо безформено и страховито, което можеше да те убие, само да го погледнеш.
Хартман почти не го видя. Ужасяващият ефект бе се разпрострял върху цялата Черна крепост. Стените, покривът и подът се вълнуваха и тресяха, извиваха се и се деформираха по невъзможен начин. Светкавици се стрелваха безшумно насам-натам като малки, светещи животни и той почувства как нещо невидимо, ужасно могъщо и невъобразимо опасно посягаше към него и към другите.
— Велики Боже! Кайл, какво е това? — прошепна той.
— Бомбата — отговори Кайл, докато още се обръщаше и тикаше Нет и Хартман пред себе си в трансмитера. — Енергията трябва да е била много по-голяма, отколкото мислехме. Хиперпространството се разкъсва!
3.
„О, Господи!“, прошепна Скудър. „Тя експлодира!“ Черити закри уплашено очите си с ръце, но нямаше никаква полза — над екрана нахлуваше вълна от непоносима, ослепителна яркост. Светлина с такава невъобразима интензивност, сякаш стените на планера бяха станали прозрачни и тя можеше да вижда през ръцете си! Сякаш целият Космос се беше подпалил, блясък като ядрото на експлодираща супернова, който бясно се носеше към тях…
… и угасна.
За миг отмина. Стана твърде бързо, но за неизмерим период от време Черити помисли… че е усетила тласък, трус на действителността, чувство, сякаш гледа филм с не съвсем чист монтаж, така че сцената продължава нататък без преход, но въпреки това човек има чувството, че нещо липсва. Да полудееш.
Черити отхвърли обърканата мисъл, вдигна ръка към лицето си и прокара кокалчетата на пръстите си върху очите си. Ярки светли точки грейнаха по ретината й и в първия момент се страхуваше да не е сляпа. Блясъкът на експлодиралата бомба бе достатъчно интензивен. Но тогава в трептящата пелена пред погледа си започна да различава привидения… и една сцена, която беше твърде странна, за да е фантазиране в смъртта или трескаво бълнуване.
Видя Гурк, който се нахвърли върху Киас с пронизителен писък.
Гледката беше направо смехотворна. Мравката беше почти три пъти по-голяма от джуджето и въпреки това тласъкът на Гурк бе така стремителен, че Киас залитна с половин крачка назад и за малко не падна на колене. Гурк здраво се вкопчи в него, непрекъснато крещеше и пищеше и удряше с двата си юмрука по бронирания череп на огромното създание. Минаха секунди, докато на Киас изобщо му хрумне да се отбранява.
Естествено тогава борбата свърши набързо.
Моронът нанесе на Гурк удар, който би бил достатъчен да откъсне главата от раменете му, ако бе използвал всичката си сила. Но и така джуджето бе запратено напряко през командната кабина на планера до отсрещната стена, където се строполи. С мъка се съвзе отново и със силата на побеснял човек скочи и се опита с протегнати ръце отново да се нахвърли върху Киас. Скудър му препречи пътя и протегна ръка да го задържи, но Гурк просто отби ръката му настрана и му нанесе удар, който накара гиганта да залитне с вик на слисване и да се бори да запази равновесие. В следващия миг той за втори път се сблъска с морона и окончателно го извади от равновесие. Киас залитна. С три от четирите си ръце се вкопчи за контролния пулт на планера, а с останалата се опитваше да сграбчи беснеещото джудже за яката и да го държи на разстояние.