Гурк се измъкна от хватката му, за трети път се блъсна в насекомото и окончателно го отлепи от пода. Киас се преобърна гърбом върху командния пулт. Диво размахващите му се ръце минаха със стържещ звук по метала, докоснаха ключове и лостове и оставиха дълбоки с милиметри драскотини по метала. Планерът осезаемо потрепна и започна да се олюлява. Някъде под краката им виеше претовареният двигател.
Черити най-сетне преодоля изненадата си, с две-три крачки стигна до Киас и Гурк и се опита да откъсне освирепялото джудже от гърдите на морона. Но Гурк крачеше като побеснял наляво и надясно. Отхвърли и нея назад и продължи да обработва с юмруци и ритници гърдите и лицето на морона.
Черити размени бърз, напълно объркан поглед със Скудър, посегна да улови за втори път Гурк и безпомощно се стовари назад, когато планерът внезапно легна на една страна и запарашутира с виещи машини. Равният преди миг под се превърна в гладка като огледало пързалка. Тя се плъзна към стената до шлюза и инстинктивно вдигна ръце пред лицето си, за да се предпази, но очакваният удар не последва, защото планерът в последния момент зае хоризонтално положение. Тя рязко се преобърна и се опита да се изправи на крака, но успя едва при третия или четвъртия опит, защото планерът продължаваше да се клати. Палубата под краката им се повдигаше и потъваше като малък кораб, попаднал в тайфун. Страхотен тътен и скърцане изтезаваше ушите й и внезапно командната кабина се изпълни с ослепителна, невъобразимо интензивна светлина, с нагорещено до бяло зарево, което почти не отстъпваше по блясък на експлодиралата супербомба.
Черити изкрещя от ужас и болка, сложи ръце пред лицето си и се опита да избегне бремето на мъчителната светлина, но не успя — светлината идваше едновременно отвсякъде, сякаш се намираха в стъклен кораб в сърцето на слънцето. За части от секундата преди да я заслепи, угасна. Остана само постепенно заглъхващата болка и буря от ярки, зелени и оранжевочервени светкавици, които още за няколко минути просветваха в ретината на Черити.
Тя внимателно свали ръцете си. Не виждаше ясно. Нямаше цветове, а фигурите на останалите бяха като изрязани с ножица силуети от черна хартия, които се движеха по напълно неестествен начин. Подът под нея се тресеше все още и скърцането на претоварените машини изобщо не беше спряло, само беше стигнало до предел, при който не можеше да го чува, но го усещаше — болезнени вибрации и разтърсване, като ням вик, който караше да потръпват всички фибри на тялото й.
Стенейки, тя се опита да се изправи, но в този момент през кораба премина друг, страхотен тласък. Черити загуби опора под краката си, политна, премятайки се през централата, и се блъсна в Стоун, който с болезнен вик падна на пода. Полузашеметена, тя се свлече върху него, опипа слепешката наоколо и отвори очи.
Погледът й попадна на екрана. Като по чудо уредът бе устоял на светлинния поток, така че разбра — планерът вече не се намираше в откритото пространство. Онова, което не можеше да види, беше, къде се намират.
Около кораба вилнееше невъобразим хаос. Ослепителни светкавици трепваха на монитора, пламъци, ярки експлозии и излъчващи блуждаещи светлини… неща, които по някакъв злокобен начин й напомняха за нещо, без да може да каже точно какво. Тя и не намери подходяща възможност за размишления, защото изглеждаше, че хаосът едва сега започваше истински. Корабът залиташе, въртеше се по надлъжната си ос и за някаква ужасяваща секунда политаше гърбом, докато автоматиката отново го насочеше по курса му. Нещо улучи корпуса и се заби в него. Черити чу страхотното скърцане от разкъсващия се метал и хор от пронизителни писъци, без в първия момент да разбере кой крещи.
С ревящи двигатели, оставяйки след себе си було от палещ огън, планерът се приближаваше към земята, подскачаше като водоравно подхвърлен камък отново нагоре и се удари за втори път с още по-голяма сила.
Този път амортисьорите не смогнаха да смекчат удара.