Очите на Ютакалтинг се раздалечиха още повече от удивление, набръчканата козина между веждите му се изпъна. Неговата „програма“ едва ли заслужаваше това име. По-точно беше да се нарече непочтена шега с нашествениците.
Дори Меган Онийл не знаеше какво всъщност бе намерението му. Това беше необходимо, но разбира се, жалко. Защото дори да се провалеше — което беше вероятно — пак щеше да си струва смеха. А този смях можеше да помогне на приятелката му през мрачните времена, които й предстояха.
Срещата приключи бързо. Бойните флоти приближаваха орбита и скоро се очакваше да кацнат на планетата. Меган Онийгъл вече беше евакуирала по-голямата част от правителството и малкото си останали сили в по-безопасни райони.
Ютакалтинг пресметна, че всъщност имат още малко време. Нашествениците нямаше да кацнат, докато не излъчеха своето обръщение. Правилата на Института за цивилизована война го изискваха.
Разбира се, сега, когато Петте галактики бяха обхванати от смут, много пътуващи сред звездите кланове караха по бързата процедура и не зачитаха традицията. Но в този случай съблюдаването на благопристойността нямаше да коства на врага нищо. Той вече беше победил. Оставаше му само да окупира територията.
Освен това битката в космоса беше показала нещо. Вече беше ясно, че враговете са губруанци.
На човеците и шимите на тази планета не им предстоеше приятно време. Кланът губру беше сред най-злите мъчители на Земята още от времето на Контакта. Въпреки това птицеподобните галактяни педантично държаха на правилата. Поне според собствените си твърдения.
Меган беше останала разочарована, когато той отхвърли предложението й за прехвърлянето му в някое безопасно убежище. Но Ютакалтинг си имаше свой собствен кораб. И имаше още работа, за която трябваше да се погрижи тук, в града. Посланикът се сбогува с координатора с обещанието да се срещнат скоро.
Скоро! Толкова превъзходно смела дума. Една от многобройните причини, поради които ценеше англическия, беше чудесното безредие на вълконския език!
Край филиала на Библиотеката по пътя към тимбримското посолство Ютакалтинг видя рядко срещана гледка — високопоставен космат тенанин в светлината на уличните лампи.
— Моля, спрете — изведнъж каза той.
Пред каменната сграда на Библиотеката тихо бръмчеше спряла въздушна кола. В светлината от вдигнатия й купол се очертаваше няколко фигури. Пет от тях очевидно принадлежаха на неошимпанзета, а две по-дълги бяха на иннини — приличаха на високи бронирани кенгура. Последната — на техния работодател и патрон, се извисяваше над всички.
Щом излезе от колата си, Ютакалтинг чу висок глас, пълен с гърлени съскащи звуци.
— Ната’кл гуум’ф? Верайч’сш хууман’влеч! Ниттаро К’Англий!
Шимпанзетата поклатиха глави, объркани и очевидно уплашени. Явно нито едно от тях не говореше галактически шест. И все пак, когато огромният тенанин тръгна напред, дребните земянити препречиха пътя му. Кланяха се ниско, но решително отказваха да го пуснат да мине.
Едрият галактянин рязко спря, когато видя Ютакалтинг, и премина на галактически седем — говореше през процепите за дишане.
— А! Ютакалтинг, аб-Калтмур аб-Брма аб-Кралнит ул-Титлал! Виждам те!
Ютакалтинг би познал едрия надут Коулт дори в град, претъпкан с тенанини. От друга страна, протоколът не изискваше използването на пълното наименование на вида при случайни срещи. Но сега Ютакалтинг нямаше друг избор, така че отвърна любезно:
— Коулт, аб-Уъртл аб-Кош аб-Рош аб-Тоттуун аб-Пеймин ул-Раммин ул-Иннин ул-Олумйнин, и аз те виждам.
Всяко „аб“ означаваше една от расите патрони, от които произхождаше кланът Тенанин, назад във времето чак до най-старата жива днес раса. „Ул“ предхождаше името на всички клиенти, които бяха ъплифтирали самите тенанини. През последната мегагодина народът на Коулт бе много зает. Непрекъснато се хвалеха с дългото си видово име.
Тенанините бяха идиоти.
— Ютакалтинг! Ти си опитен в този долнопробен език, който използват земянитите. Моля те, обясни на тези невежи, полуъплифтирани същества, че искам да мина! Трябва да използвам филиала на Библиотеката и ако не се отстранят, ще бъда принуден да накарам господарите им да ги накажат!
— Те просто изпълняват задълженията си, пратеник Коулт. Когато Библиотеката е изцяло заета с дела, засягащи отбраната на планетата, за кратко е допустимо достъпът да се ограничи само до наемателите.