Майка му — и пътуващият му сред звездите баща също — винаги беше подчертавала, че трябва да наблюдава взаимоотношенията на връстниците си, а не просто да оставя нещата да се случват и да ги приема като даденост. И наистина, той започна да забелязва, че във всяка възрастова група има по неколцина като него — за които, като за него, беше някак си по-лесно да пораснат.
От друга срана, беше глупаво да предполага, че изпитанията закаляват мъжете и автоматично ги правят по-мъдри. Той познаваше мнозина, които бяха глупави, арогантни и подли, въпреки претърпените страдания.
И все пак…
Подобно на мнозина, той завиждаше на красивите, гъвкави и независими тимбрими. Макар и млада според галактическите стандарти раса, те бяха стари и изпълнени с галактическа мъдрост в сравнение с хората. Човечеството беше открило уравновесеността, мира и менталната наука само поколение преди Контакта и все още имаше достатъчно недъзи, върху които да поработи. В сравнение с него тимбримите, изглежда, отлично познаваха самите себе си.
Робърт бързо вдигна поглед — сред звездите за миг проблесна ярка точица. Последваха още две, сетне и трета.
Фигурата беше прекалено правилна, за да е случайна… двайсетградусови интервали над екватора, от Сфинкса чак до Ватмана, където червената планета Тлууна сияеше сред пояса на древния герой.
„Знача най-после започна.“ Унищожаването на синхронната сателитна мрежа се очакваше, но наистина беше страшничко да го наблюдаваш. Разбира се, това означаваше, че самото капане няма да се забави.
Беше му тежко. Надяваше се, че не са загинали много от приятелите му — човеци и шими.
Сега обаче имаше едно задължение и трябваше да го свърши, докато Атаклена спеше. Колкото можеше по-тихо, Робърт се върна при раниците, извади радиоприемника и започна да го разглобява в мрака.
Почти беше приключил, когато ново внезапно проблясване го накара да вдигне поглед. Един болид пръсна пламъци сред блестящото звездно поле — нещо бързо навлизаше и изгаряше в атмосферата.
Огнената следа се стопи зад веригата хълмове на не повече от двайсет километра. А може би много по-близо.
— Бог да ви пази — прошепна той на воините, чийто кораб беше паднал.
Не се страхуваше, че може по погрешка да благослови врагове — ясно беше коя страна има нужда от помощ тази нощ.
11.
Галактяните
Сюзеренът на Благопристойността обикаляше мостика на флагманския кораб на кратки подскоци. Наслаждаваше се на удоволствието да се разхожда, докато губруанските и квакуанските войници му правят път.
Можеше да измине доста време преди върховният губруански жрец отново да се радва на такава свобода на движение. След приземяването на окупационните сили Сюзеренът нямаше да е в състояние да стъпи на „земята“ в продължение на много миктаари. Докато не бъдеше осигурена благопристойност и не завършеше консолидирането, той не биваше да докосва почвата на планетата.
На другите двама водачи на нашественическите сили — Сюзерена на Лъча и Нокътя и Сюзерена на Цените и Предпазливостта — не им се налагаше да действат при такива ограничения. В това нямаше нищо лошо. Военните и бюрокрацията имаха други функции. Но на Сюзерена на Благопристойността бе поверена задачата да надзирава Уместността на поведението на губруанската експедиция. А за да стори това, трябваше да остане кацнал.
От срещуположната част на командния мостик можеха да се чуят оплакванията на Сюзерена на Цените и Предпазливостта. Имало неочаквани загуби в яростната кратка битка, разгоряла се поради съпротивата на човеците. Всеки излязъл от строя кораб нанасял удар по губруанската кауза в тези опасни времена.
„Глупав късоглед заядливец“ — помисли си Сюзеренът на Благопристойността. Физическите щети, причинени от съпротивата на човеците, бяха много по-маловажни от етичните и юридическите. Краткото сражение беше ожесточено и ефективно и трябваше да бъде възхвалено.
Земните вълкони бяха документирали с действия противопоставянето си на пристигането на губруанската мощ. За разлика от очакванията, го бяха сторили с педантично спазване на Протоколите на войната.
Съпротивата на малката земянитиска флотилия означаваше, че Сюзеренът ще трябва да остане кацнал поне през първата фаза на окупацията. Щеше да му се наложи да намери извинение, което да позволи на губруанците да обявят пред Петте галактики, че наемането на Гарт от страна на Земята е невалидно и недействително.