„… само с половин ухо…“ Короната му изцвърча в изблик на удивление, когато осъзна, че е използвал фразата в мислите си. Човешката метафора караше ушите да го засърбят!
Наблизо шимите бяха настроили приемниците си на англическия превод, също излъчван от губруанските кораби. Това беше „неофициална“ версия на прокламацията, тъй като англическият беше вълконски език, неподходящ за дипломацията.
Ютакалтинг оформи л’ют’цака, приблизителният еквивалент на жест с палец, опрян до носа, по посока на нашествениците. Един от помощниците му неошимпанзета озадачено вдигна очи към него — сигурно притежаваше някаква латентна пси-заложба. Другите трима космати клиенти бяха приклекнали под близкото дърво и слушаха доктрината на нахлуващата армада.
— … в съответствие с протокола и всички Правила на Войната до Земята беше пратено постановление, обясняващо нашата болка и исканията ни за обезщетение…
Ютакалтинг постави последния печат върху Дипломатическия склад. Пирамидалната сграда се намираше на една скала, надвиснала над Силмарско море, точно на югозапад от другите постройки на тимбримското посолство. Над океана всичко изглеждаше красиво и пролетно. Дори днес малки рибарски лодки кръстосваха тихите води, сякаш в небето не се криеше никакъв друг враг освен разкъсаните облаци.
В другата посока обаче, до малката горичка от тулска голямотрева, пренесена от родната му планета, канцеларията на Ютакалтинг и официалната резиденция бяха пусти и изоставени.
Стриктно казано, той би могъл да остане на поста си, но не изпитваше желание да се доверява на думите на нашествениците, че следват всички Правила на Войната. Губруанците бяха известни с това, че тълкуват традицията както им е изгодно.
Във всеки случай, дипломатът си имаше план.
Ютакалтинг завърши със запечатването и отстъпи от Дипломатическия склад. Отдалечен от самото посолство, запечатан и заключен, той имаше закрилата на милиони години прецедент. Канцеларията и другите сгради на посолството можеха да бъдат плячкосани, но нашественикът трудно можеше да намери задоволително извинение за нахлуване в свещения склад.
И въпреки това Ютакалтинг се усмихваше. Той вярваше на губруанците.
Отстъпи още десетина метра, съсредоточи се и оформи прост глиф, после го излъчи към върха на пирамидата, където беззвучно се въртеше малък син глобус. Той моментално изсветля и издаде ясно доловимо бръмчене. Ютакалтинг се обърна и се приближи до очакващите го шими.
— … в списъка като наша първа болка, че клиентната раса на земянитите, официално известна като Турсиопс амикус или „неоделфини“, е направила откритие, което те не споделят с нас. Твърди се, че това откритие предвещава сериозни последици за галактическото общество. Кланът на Гууксюй-Губру, като закрилник на традицията и наследството на Прародителите, е длъжен да се намеси! Наше законно право е да вземем заложници, за да принудим онези полуоформени водни същества и техните вълконски господари да разкрият скритата информация…
Едно малко ъгълче в мислите на Ютакалтинг се зачуди точно какво е открила извън галактическия диск другата раса клиент на земянитите. Той замислено въздъхна. Така, както вървяха нещата в Петте галактики, щеше да му се наложи да предприеме дълго пътуване през равнище „Д“ на хиперпространството и да се появи след милион години, за да разбере цялата история. Дотогава, разбира се, тя вече щеше да е станала древна.
Всъщност това, че именно „Стрийкър“ беше предизвикал настоящата криза, нямаше значение. Тимбримският Велик съвет беше пресметнал, че така или иначе на всеки няколко века трябва да има някакъв взрив. Земянитите просто бяха успели да го разпалят малко раничко. Това бе всичко.
„Да го разпалят малко раничко…“ Ютакалтинг потърси подходящата метафора. Сякаш дете беше избягало от люлката си, бе пропълзяло право в бърлогата на вл’коргски зверове и беше плеснало царицата точно по муцуната!
— … втора болка и причина, ускорила нашето облагородяващо нахлуване тук, е сериозното ни подозрение, че на планетата Гарт се извършват нарушения в ъплифтирането! Разполагаме с доказателства, че на полуразумните клиенти, известни като „неошимпанзета“, се дават неподходящи напътствия и те не се обслужват както трябва нито от техните патрони човеците, нито от тимбримските им спътници…
„Тимбримите ли? Неподходящи спътници? О, вие, арогантни птицеобразни, ще заплатите за тази обида“ — закле се Ютакалтинг.