Выбрать главу

— Престанете с тези глупости и веднага се върнете тук! — изръмжа тя. Короната се вълнуваше над ушите й. Внимателно отработеният й човешки акцент беше изчезнал. Тя произнасяше англическите думи с тимбримския ритъм, който неошимпанзетата сигурно бяха чували по видеото безброй пъти. Може би много приличаше на човешки, но никой човешки глас не би могъл да произведе абсолютно същите звуци.

Земните клиенти премигнаха със зяпнали усти.

— Веднага се връщайте — изсъска тя.

Шимите се изкачиха по склона и застанаха пред нея. Един по един, като нервно поглеждаха Бенджамин и следваха примера му, те се поклониха.

Атаклена потисна собственото си треперене и се помъчи да изглежда спокойна.

— Не ме карайте отново да повишавам тон — тихо каза тя. — Трябва да действаме заедно, да разсъждаваме хладнокръвно и да разработим подходящ план.

Не беше за чудене, че шимите трепереха и я гледаха с разширени очи. Човеците рядко им говореха толкова категорично. Видът им може и да беше подчинен на хората, но по законите на Земята неошимпанзетата бяха почти равноправни граждани.

„Ние тимбримите обаче сме нещо друго.“ Дългът беше извадил Атаклена от нейното тотануу — предизвиканото от страха й оттегляне от действителността. Някой трябваше да поеме отговорността, за да спаси живота на тези същества.

Грозната кафява мъгла бе престанала да са стеле от губруанския кораб и беше полегнала над тясната долина.

Клапите се затвориха. Корабът започна да се издига.

— Да тръгваме — каза Атаклена и поведе шимите покрай най-близкия монолит. Ниското буботене на губруанския кораб се издигна с една октава.

— Запушете си ушите!

Шимите се скупчиха един до друг и затиснаха ушите си с длани.

В един миг гигантският нашественик беше там, на хиляда метра над дъното на долината. В следващия изчезна — по-бързо, отколкото можеше да го проследи окото. Отново се разнесе грохот, зашеметените неошимпанзета се спогледаха. Когато ехото заглъхна, Бенджамин — най-старшият — разтърси глава, сграбчи Петри за врата и го обърна към Атаклена.

Петри засрамен сведе очи.

— Аз… аз съжалявам, госпожице — дрезгаво промълви той. — Просто там долу има човеци и… и мои другари…

Атаклена кимна. Не трябваше да се държи прекалено сурово с един добронамерен клиент.

— Мотивите ти са достойни за възхищение. Все пак сега, след като се успокоихме и можем да помислим, ще сме в състояние по-ефикасно да помогнем на твоите патрони и приятели.

Тя му подаде ръка — нетипичен за патрон жест, за разлика от потупването по главата, което той, изглежда, очакваше от един галактянин. Шимът плахо се усмихна.

Забързаха покрай камъните и когато погледнаха към долината, ахнаха. Кафявият облак се беше разстлал над нея като гъсто мръсно море, достигащо почти до гористите склонове в краката им. Тежката мъгла, изглежда, имаше строго определена горна граница, която едва близваше корените на близките дървета.

Нямаше как да разберат какво става долу и дали някой там все още е жив.

— Ще се разделим на две групи — каза Атаклена. — Робърт Онийгъл има нужда от помощ. Някой трябва да отиде при него.

Мисълта, че Робърт лежи в полусъзнание там, където го беше оставила, я тревожеше. Трябваше да се погрижат за него. Освен това беше по-добре шимите да му отидат на помощ, а не да висят около тази смъртоносна долина. Бяха прекалено разстроени от гледката на нещастието.

— Бенджамин, ще може ли екипът ти да открие Робърт по напътствията, които ви дадох?

— Имате предвид, без лично да ги заведете ли? — Бенджамин се намръщи и поклати глава. — Хм, де да знам. Всъщност… всъщност ми се струва, че е по-добре да дойдете с нас.

Атаклена беше оставила Робърт при ясно видим знак — гигантски трепетликов орех близо до пътеката. Спасителната група би трябвало лесно да го открие.

Тя усещаше емоциите на шима. На Бенджамин му се искаше да е с един от прословутите тимбрими, за да помогне, ако е възможно, на хората в долината. И все пак беше решил да опита да я отпрати!

Мазният дим се пенеше и вълнуваше под тях. Тя усещаше долу много умове, в които бушуваше буря от страх.

— Ще остана — твърдо отвърна Атаклена. — Ти каза, че колегите ти са обучен спасителен екип. Непременно ще успеят да открият Робърт и да му помогнат. Някой трябва да остане и да види дали не може да се направи нещо за онези долу.

С човек евентуално биха могли да спорят. Но шимите дори и не помисляха да противоречат на галактянин. Разумните клиенти просто не правят такива неща.