— Може би не трябва да слизате долу, госпожице — дрезгаво каза Бенджамин. — Искам да кажа, очевидно е, че газът е предназначен да въздейства на хора, но дори ние шимите почувствахме леко замайване. Вие сте доста важна…
— Аз съм тимбримка — студено отвърна Атаклена. — Не мога да седя тук, когато от мен се нуждаят клиенти и приятели.
Бенджамин покорно се поклони и я поведе надолу по клоните към земята. Лютивата миризма тук беше по-силна. Атаклена се опита да не й обръща внимание, но пулсът й се ускори от нервност.
Минаха покрай сграда, в която трябваше да живеят и да се обучават горили. Имаше оградени пространства, игрални и тестови площадки. Очевидно тук кипеше енергична работа, макар и не от голям мащаб. Дали Бенджамин наистина си беше въобразил, че ще я заблуди просто като прати предразумните горили да се скрият в джунглата?
Тя се надяваше нито една от маймуните да не е пострадала от газа или от паниката. От краткия си курс по история на земянитите помнеше, че горилите, макар и силни, са известни с чувствителността си — и дори крехки — създания.
Шими по шорти, сандали и вездесъщите пояси за инструменти се щураха насам-натам и изпълняваха сериозни задачи. Неколцина зяпнаха Атаклена, когато тя приближи, но не казаха нищо.
Стигнаха в центъра на лагера и най-после видяха човеци. Бяха легнали на стъпалата на главната сграда. Мъж и жена. Главата на мъжа беше съвсем плешива и в очите му имаше следи от епикантично нагъване.
Другият човек беше висока тъмнокоса жена. Кожата й бе много черна. Дълбок, богат оттенък, какъвто Атаклена не беше виждала досега. Навярно бе от онези рядко срещани „чистокръвни“ човеци, типични за древните си раси. В сравнение с нея кожата на шимите под кафявата им козина изглеждаше едва ли не бледорозова.
С помощта на двама по-възрастни наглед шими черната жена успя да се подпре на лакът. Бенджамин пристъпи напред и ги запозна.
— Доктор Така, доктор Шулц, доктор М’Бдзвели, шим Фредерик, всички от земния вълконски клан, представям ви на уважаемата Атаклена, Тимбрим аб-Калтмур аб-Брма аб-Кралнит ул-Титлал.
Атаклена го погледна, изненадана, че е в състояние да каже наизуст всичките й официални видови имена.
— Доктор Шулц — каза тя, като кимна на шима отляво, после се поклони на жената малко по-ниско. — Доктор Така. — С последно навеждане на главата поздрави мъжа и шима. — Доктор М’Бдзвели и шим Фредерик. Моля, приемете моите съболезнования за жестокостта, посетила вашето селище и свят.
Шимите ниско се поклониха. Жената също опита, но от слабост не успя.
— Благодаря ви — с усилие отвърна тя. — Ние земянитите ще се оправим, сигурна съм… Наистина съм изненадана да видя дъщерята на тимбримския посланик тук.
„Естествено — помисли си Атаклена. Присъствието ми е почти толкова голяма беда за плановете ви, колкото и губруанците с техния газ!“
— Приятелят ми е ранен — каза тя. — Три от вашите неошимпанзета отидоха да го търсят. Имате ли някакво известие от тях?
Жената кимна.
— Да, да. Току-що получихме съобщение от спасителната група. Робър Онийгъл е в съзнание и състоянието му е стабилно. Другата група, която пратихме да търси падналия кораб, скоро ще се присъедини към тях с пълно медицинско оборудване.
— Добре — каза Атаклена. — Тогава ще премина към други въпроси. Първо, като представител на раса, която е в съюз с вас, предлагам помощта си по време на тази криза. Ще сторя това, което мога като ваш патрон, и ще искам в замяна само да ми окажете, доколкото сте в състояние, помощ да се свържа с баща си.
— Приемаме — кимна доктор Така. — Приемаме с огромни благодарности.
— Второ — трябва да изразя изненадата си да открия функционирането на този Център. Разбрах, че се занимавате с непозволени дейности, свързани с ъплифтиране на… на непросветени видове.
Четиримата директори се спогледаха. Атаклена можеше да чете човешките изражения достатъчно добре, за да разбере огорченото им примирение.
— Освен това — продължи тя, — забелязвам, че неизвестно защо сте избрали да извършите това престъпление на планетата Гарт, трагична жертва на някогашни екологични злоупотреби…
— Я почакайте малко! — възрази шим Фредерик. — Как можете да сравнявате това, което правим ние, с холокоста на бурур…
— Замълчи, Фред! — припряно го прекъсна доктор Шулц, другият шим.
Фредерик премигна, но разбрал, че е късно да върне думите си, отбеляза:
— На единствените планети, на които на земянитите им е било позволено да се заселят, И-титата са оставили поразиите си, не е ли така?