Мъжът вдигна поглед към Атаклена.
— Притиснахте ни до стената, госпожице — въздъхна вторият човек, доктор М’Бдзвели. — Можем ли да ви помолим да ни позволите да обясним, преди да продължите с обвиненията си? Ние… ние не сме представители на нашето правителство, нали разбирате? Ние сме… престъпници.
— Разбирам — кимна тя. — Въпросът може да бъде оставен настрани, докато трае настоящата криза. Моля, обяснете ми ситуацията тук. Какво се опитва да постигне с този газ врагът?
— Газът отслабва силите на всеки човек, който го вдиша — отвърна доктор Така. — Преди час имаше предаване. Нашествениците обявиха, че хората, попаднали под неговото влияние, трябва да приемат противоотрова до седмица, в противен случай ще умрат. И разбира се, предлагат противоотровата само в градските райони.
— Заложнически газ! — прошепна Атаклена. — Те искат всички човеци на планетата за заложници.
— Точно така. Или трябва да се съберем там, или ще умрем след шест дни.
Короната на Атаклена гневно заискри. Заложническият газ беше безотговорно оръжие, въпреки че бе законно при определени ограничени видове война.
— Какво ще стане с клиентите ви? — Неошимпанзетата бяха само на няколко века и не трябваше да бъдат оставяни ненаблюдавани в пустошта.
Доктор Така сгърчи лице, очевидно също притеснена.
— Повечето шими, изглежда, не се влияят от газа. Но пък имат много малко естествени водачи като Бенджамин или доктор Шулц.
Кафявите маймунски очи на Шулц се сведоха към човека. Явно бяха приятели.
— Не се притеснявай, Сюзан. Ще се оправим. — Той се обърна към Атаклена. — Ще евакуираме хората на етапи — довечера ще започнем с децата и старците. Междувременно ще започнем да разрушаваме Центъра и всички следи от това, което е ставало тук. — Видя, че Атаклена понечва да възрази, и вдигна ръка. — Да, госпожице. Ще ви осигурим камери и помощници, за да можете да съберете своите доказателства. Това достатъчно ли е? Дори не си и помисляме да ви пречим да изпълните дълга си.
Атаклена усети горчивината на шима генетик. Но не изпита симпатия към него. Представи си как би се почувствал баща й, когато научеше за това. Ютакалтинг обичаше земянитите. Това безотговорно престъпление щеше дълбоко да го нарани.
— Няма смисъл да предоставяме на губруанците оправдание за агресията им — добави доктор Така. — Можете да отнесете въпроса за горилите до тимбримския Велик съвет, ако желаете. Тогава нашите съюзници ще решат какво да правят — дали да продължат с официално обвинение, или да оставят нашето наказание на собственото ни правителство.
— Това е достатъчно — съгласи се Атаклена. — Донесете ми камера и ще заснема как Центърът ви изгаря.
20.
Галактяните
За адмирала на флотата — Сюзерена на Лъча и Нокътя — спорът звучеше глупаво. Разбира се, така бе винаги сред цивилните. Жреците и бюрократите винаги са се карали. И само воините вярваха по време на битка!
Въпреки това адмиралът трябваше да признае, че участието в техния първи истински политически дебат като тройка е вълнуващо. Това беше начинът, по който губруанците по традиция постигаха Истината — чрез стрес и несъгласие, убеждаване и танц, докато не се стигнеше до ново съгласие.
И накрая…
Сюзеренът на Лъча и Нокътя разтърси глава, за да отхвърли мисълта. Беше прекалено рано да разсъждава за Смяната на перушината. Щеше да има още много спорове, караници и маневриране за най-високия прът преди да настъпи денят.
Що се отнася до този пръв дебат, адмиралът с удоволствие зае мястото на арбитър между двамата си колеги. Добро начало.
Земянитите на малкия космодрум бяха подготвили добре написано официално предизвикателство. Сюзеренът на Благопристойността настоя да бъдат пратени Войници на Нокътя, които да победят защитниците в ръкопашен бой. Сюзеренът на Цените и Предпазливостта не се съгласи. Известно време двамата обикаляха на мостика на флагманския кораб, като се гледаха и грачеха.
Така Сюзеренът на Цените и Предпазливостта подчертаваше, че тази експедиция е само един от многобройните ангажименти, подкопаващи силата на клана Гууксюй-Губру. Всъщност това беше доста едностранна битка. Положението в галактическата спирала беше напрегнато. В такива моменти Сюзеренът на Цените и Предпазливостта беше длъжен да не позволи кланът да се разхвърли в много посоки.
Сюзеренът на Благопристойността възмутено се накокошинваше в отговор.