От собствения си команден прът Сюзеренът на Лъча и Нокътя наблюдаваше схватката, за да види дали ще се проявят някакви ясни признаци за бъдещо господство. Беше вълнуващо да слуша и гледа отличните танци на аргументиране, изпълнявани от неговите партньори. И тримата бяха най-добрите продукти на „горещояйченото“ инженерство, имащо за цел да изведе най-положителните черти на расата.
Скоро стана очевидно, че колегите му са стигнали до патово положение. Решението щеше да зависи от Сюзерена на Лъча и Нокътя.
Определено щеше да им излезе по-евтино, ако експедиционният корпус просто игнорираше нахалните вълкони долу, докато заложническият газ не ги накараше да се предадат. Или пък можеха просто да превърнат отбраната им на пепел. Но Сюзеренът на Благопристойността отказваше да приеме и двете възможности. Подобни действия щели да бъдат катастрофални, твърдеше жрецът.
Бюрократът беше също толкова непреклонен — не бивало да се разхищават войници.
Другите двама командири бяха стигнали до задънена улица. Сюзеренът на Лъча и Нокътя разроши оперението си и се намеси:
Въпросът беше решен. Един подполковник на Войниците на Нокътя отдаде чест и побърза да отнесе заповедта.
Разбира се, с това решение положението на пръта на Благопристойността леко щеше да се вдигне. Това на Предпазливостта — да се понижи. Но борбата за надмощие едва бе започнала.
Така бе било и при далечните им предци, преди гууксюите да превърнат примитивните протогубруанци в раса, пътуваща сред звездите.
И все пак част от по-старата функция оставаше. Сюзеренът на Лъча и Нокътя потръпна, когато напрегнатият спор приключи, и почувства моментно вълнение — дълбоко и силно сексуално.
21.
Фибен и Робърт
Двата спасителни отряда се срещнаха в планинския проход.
— Робърт! Робърт Онийгъл! — възкликна Фибен. — Знае ли майка ти къде си?
Робърт го погледна от носилката си и се усмихна през мъглата на болкоуспокоителните.
— Фибен! По дяволите, ти ли димеше така в небето? Да не пържеше десетте мегакредита, които струва разузнавателният кораб?
— Ами! Не повече от пет. Стара бракма! Но ми вършеше работа.
Робърт изпита странна завист.
— И? Предполагам, че са ни победили?
— Би могло да се каже. В равностоен бой бяхме добри. Всичко щеше да е наред, ако бяхме повечко.
— Искаш да кажеш, че няма граници за това, което би могло да се постигне с…
— С безкраен брой маймуни ли? — прекъсна го Фибен. — Ама разбира се!
Другите шими само мигаха. Объркваше ги колко спокойно прекъсва този шен човешкия син на планетарния координатор!
— Иска ми се да бях с теб — сериозно каза Робърт.
Фибен сви рамене.
— Да, Робърт. Зная. Но всички си имаме своите заповеди. Разказаха ми за нападението на Центъра. Ужасна работа.
— Клени ще им помогне да оправят нещата — отвърна Робърт. Беше започнал да се унася. — Тя знае много… много повече, отколкото си мисли.
22.
Атаклена
Много шими се върнаха в Центъра от гората, където им бе заповядано да се скрият. Фредерик и Бенджамин ги пращаха да разглобяват и горят сградите и обзавеждането им. Атаклена и двамата й помощници бързаха от място на място и грижливо заснемаха всичко, преди да бъде предадено на огъня.
Работата беше тежка. Никога през живота си Атаклена не се бе чувствала така изтощена. И все пак не се осмеляваше да остави и последното нещо недокументирано. Беше въпрос на дълг.
Около час преди да се здрачи в лагера се събра група горили — по-едри, по-тъмни, по-приведени и диви на вид от шимите. Под внимателно напътствие те изпълняваха прости задачи и помагаха в разрушаването на единствения дом, който им беше известен.
Обърканите създания гледаха как центърът се превръща в пепел. Неколцина дори се опитаха да попречат на разрушението, като застанаха пред по-дребните, покрити със сажди шими, и яростно започнаха да правят знаци с ръце — опитваха се да им кажат, че това е лошо.
Атаклена разбираше защо според тях във всичко това няма логика. Но пък, от друга страна, делата на съществата от расата патрон често изглеждаха глупави.