Накрая едрите предклиенти останаха да стоят сред въртопите от дим с малки купчинки лични вещи — играчки и прости инструменти, — струпани в краката им, и безизразно да зяпат останките.
По здрач Атаклена беше почти съсипана от емоциите, които витаеха над лагера. Седна на един пън над горящите жилища на клиентите, заслушана в тихите, гърлени вайкания на огромните горили.
Във всичко това имаше доблест, неохотно призна тя. Тези учени бяха нарушили договора, но не можеха да бъдат обвинени в извършването на нещо наистина неестествено.
Според всички критерии горилите бяха толкова готови за ъплифтиране, колкото и шимпанзетата сто земни години преди Контакта. Човеците бяха принудени да направят компромиси, когато Контактът ги беше въвел във владенията на галактическото общество. Официално наемателният договор, утвърждаващ правата над родния им свят, целеше да се състави списък на непросветените земни видове, за да не се изразходва прекалено бързо Потенциалът за разумност.
Но всички знаеха, че въпреки легендарната склонност на примитивния човек към геноцид, Земята представляваше блестящ пример за генетично разнообразие, за рядко срещано множество от типове и форми, недокоснати от галактическата цивилизация.
Във всеки случай… когато една предразумна раса бе готова за ъплифтиране, тя си беше готова!
Не очевидно договорът бе наложен на човеците, докато са били слаби. Беше им позволено да приобщят неоделфините и неошимпанзетата — видове, вече много напреднали по пътя към разума още преди Контакта. Но старшите кланове нямаше да допуснат Homo sapiens да ъплифтира повече клиенти от всички останали!
Ами че това би дало на вълконите статуса на старши патрони!
Атаклена въздъхна.
Определено не беше честно. Но това нямаше значение. Галактическото общество зависеше от спазването на клетвите. Договорът бе тържествен обет на един вид пред друг. За нарушенията трябваше да се докладва.
Искаше й се баща й да е тук. Ютакалтинг щеше да знае как да се справи с всичко това — с добронамерената работа на този незаконен център и с подлите, макар и навярно законни действия на губруанците.
Ютакалтинг обаче беше далеч, прекалено далеч дори, за да го докосне в Съпреживителната мрежа. Единственото, което можеше да каже, бе, че специалният му ритъм все още слабо вибрира на равнището нахакиери. И макар че й действаше успокоително да затвори очи и вътрешните си уши и нежно да го кенира, това далечно напомняне за него не й казваше нищо. Същините на нахакиери можеха да остават дълго след като някоя личност напуснеше този живот, както беше при покойната й майка Матиклуана. Те се носеха като песните на земните китове по краищата на онова, което можеше да е известно на съществата, живели само от ръцете си и от огъня.
— Извинете ме, госпожице. — Дрезгавото ръмжене грубо прекъсна слабия подглиф и го разпръсна. Атаклена разтърси глава, отвори очи и видя омазано в сажди неошимпанзе с увиснали от изтощение рамене.
— Госпожице? Добре ли сте?
— Да. Добре съм. Какво има?
— Директорите искат да ви видят.
Няколко въздушни камиона стояха до товарната рампа. Шими и горили ги товареха и машините се издигаха в спускащата се нощ с тихо бръмчене. Светлините им се губеха по посока на Порт Хеления.
— Мислех, че всички деца и старци вече са евакуирани. Защо все още товарите човеци толкова припряно?
Пратеникът сви рамене. Напрежението от деня беше лишило много от шимите от привичната им енергичност. Атаклена беше уверена, че единствено присъствието на горилите — на които трябваше да се дава пример — пречеше за масовото развихряне на атавистичен стрес. За толкова млада раса клиент беше изненадващо, че шимите се справят така добре.
Неошимпанзето доктор Шулц, изглежда, сам се справяше с повечето проблеми, макар до него да стояха двамата директори човеци. Неговият помощник шим Фредерик беше заместен от стария спътник на Атаклена Бенджамин.
До тях имаше купчина документи и записни кубове, които съдържаха родословието и генетичния запис на всяка горила, живяла тук.
Приближи се дребничко шими, което носеше поднос с купчина консерви.
— Доктор Илейн Су е нашият диетолог — продължи Шулц. — Тя ми каза, че тези деликатеси навярно ще ви харесат.
Атаклена погледна консервите. Куутра! Тук, на петстотин парсека от дома, да намери готови сладкиши, приготвени в собствения й роден град! Тя се засмя на глас.
— Натоварихме на борда на един от махолетите доста от тях, плюс други храни за вас. Разбира се, препоръчваме ви да изоставите машината възможно по-бързо. Скоро губруанците ще организират своя сателитна мрежа и въздушният транспорт няма да е подходящ.