Но Фибен забеляза още един положителен момент.
Беше в състояние на моменти да разбира значението на чириканията на нашественика преди медальонът да ги преведе. Но краткият училищен курс по галактически три не беше достатъчен, а и губруанците го говореха със свой собствен акцент.
— … Ти си в безопасност… — успокояваше го механичният преводач. — Човеците не заслужават такива чудесни клиенти… Ти си в безопасност…
— А сега — излая преводачът, — заяви име и цели.
— Ъъ, аз съм Фибен… ъъъ, с-с-сер. — Той размаха ръце. Беше малко театрално, но губруанецът можеше и да знае, че при стрес неошимпанзетата все още говорят, като използват части от мозъка си, първоначално контролиращи движението на ръцете.
Войникът на Нокътя явно се ядоса. Перата му се разрошиха и той заподскача в кратък танц.
— … цел… цел… заяви целта, поради която си приближил до този градски район!
— Ъъ… камионът вече не работи. Хората ги няма… няма кой да ни каже какво да правим във фермата… — Той се почеса по главата. — Ами, реших, че в града може да имат нужда от храна… и навярно н-някой ще може да поправи колата…
Векове наред земянитите — човеци, делфини и шими — бяха смятали галактиките за опасно място, където е по-добре да си по-хитър, отколкото те смятат. Още преди нашествието сред шимското население на Гарт се беше разпространило съобщението, че може да се наложи да надянат отново старата маска на „Да, господарю!“
— Можеш да вървиш — излая преводачът. — Продължавай към комплекса на Източния гараж… Можеш да вървиш… Източния гараж… закарай зърното си в градския склад, после продължи до гаража… до гаража… добро същество… Разбра ли?
— Д-да!
„Глупави проклети птици“ — помисли си той, докато скритата на колана му камера заснемаше укреплението, войниците и гравитотанка, който профуча по пътя.
Фибен помаха на губруанците в машината и си помисли:
„Обзалагам се, че имате превъзходен вкус в портокалова глазура“.
После дръпна юздите на коня и каза:
— ’Айде, Тайхо. Трябва да стигнем до Порт Хеления преди да се здрачи.
Поне фермите в долината Сайнд бяха наред.
По традиция винаги, когато някоя пътуваща сред звездите раса получаваше разрешение да колонизира нова планета, континентите се оставяха в естественото им състояние, доколкото беше възможно. На Гарт по-големите земянитски селища също бяха установени на един архипелаг в плиткото Западно море. Единствено тези острови бяха изцяло тераформирани, за да съответстват на земния тип растения и животни.
Но Гарт беше особен случай. Буруралите бяха оставили тук истинска каша и трябваше бързо да се направи нещо, за да се стабилизира разклатената екосистема на планетата. Трябваше да се внесат нови форми на живот, за да се предотврати цялостният колапс на биосферата. Това означаваше да променят континентите.
Беше тераформиран тесен район в сянката на планината Мулун. Земните растения и животни бяха оставени да се пръснат в подножията на хълмовете под внимателно наблюдение. Те бавно запълниха някои от екологичните ниши, изпразнени от холокоста на буруралите. Това беше деликатен експеримент по практическа планетарна екология, но си струваше. На Гарт и на други претърпели катастрофа светове трите земянитиски раси си изградиха репутацията на биосферни магьосници. Дори най-злите критици на човечеството трябваше да признаят, че работата им е отлична.
И все пак нещо очевидно не беше както трябва. Фибен бе минал покрай три изоставени екологични станции. Капаните за проби и роботите за наблюдение бяха пръснати в безредие.
Това беше признак за силното въздействие на кризата. Заложничеството на човеците беше едната страна на въпроса — едва-едва приемлива тактика според съвременните правила на войната. Но това, че губруанците искаха да попречат на възстановяването на Гарт, щеше да предизвика истински взрив от протести в галактиката.
Ами ако Кодексът на войната наистина вече не важеше? Дали губруанците нямаше да използват планетоунищожители?
Фибен мина покрай поле, засято със зигопшеница, и покрай градина с моркови. Робоземеделците правеха кръговете си, засяваха и напояваха. Тук-там виждаше отчаяни шими да надзирават машините.
Понякога му махаха с ръка. В повечето случаи не му обръщаха внимание.
Очевидно губруанците се тревожеха за предстоящата реколта. Фибен се надяваше, че я искат за заложниците си. Но беше вероятно и да са пристигнали с оскъдни запаси и да имат нужда от храна за самите себе си.
Без да се замисля, Фибен махна с ръка и хвана някакво насекомо. Беше лесно. Поколеба се, после го лапна.