Имаше закони, изискващи дори от човеците да търсят генетичен съвет, когато се размножаваха. Но правилата за техните клиенти, неоделфините и неошимпанзетата, бяха много по-строги. В тази област иначе либералният земянитски закон силно се приближаваше до галактическите стандарти. В противен случай шимите и ’фините щяха да бъдат придадени на някой друг старши клан. Земята беше прекалено слаба, за да се противопоставя на най-тачените галактически традиции.
Около една трета от шимското население имаше зелени карти за възпроизводство, които му позволяваха да контролира собственото си размножаване, обект на ръководство от страна на Бюрото по Ъплифт и на вероятни наказания, ако не е внимателно. Шимите със сиви или жълти карти имаха повече ограничения. След като се присъединяха към брачна група, те можеха да използват и изискват спермата или яйцеклетките, съхранявани от Бюрото по време на юношеството им, преди рутинното стерилизиране. Можеше да им се даде разрешение, ако постигнеха похвални резултати в живота. По-често обаче шимите с жълта карта трябваше да износват и осиновяват ембрион, имплантиран от специалистите на Бюрото със следващото поколение „подобрения“.
На онези с червени карти дори не разрешаваха да си помислят за деца.
Според стандартите отпреди Контакта, системата може да изглеждаше жестока. Но Фибен беше живял така през целия си живот. При бързото развитие на Ъплифта в генния басейн на една раса клиент винаги променяха нещо. С шимите поне се съветваха, като с участник в процеса. Малко видове имаха такъв късмет.
В социален аспект обаче това водеше до класово разслоение сред шимите. „Сините карти“ като Фибен не бяха добре дошли на места като „Маймунска ракия“.
Но това беше мястото, избрано за срещата. Други съобщения не бяха получавани, така че той нямаше друг избор, освен да види дали срещата ще се състои. Фибен дълбоко си пое дъх и тръгна към ръмжащата, тътнеща музика.
Когато ръката му докосна бравата, от сенките откъм лявата му страна някакъв глас прошепна:
— Ей, готин!
Отначало си помисли, че му се причува. Но думите се повториха, този път малко по-силно.
— Готин! Търсиш ли компания?
Фибен зяпна. Светлината от прозореца му пречеше, но той зърна все пак дребно маймунско лице, донякъде напомнящо на детско.
— Компания бе, готин — ухили му се шимът.
Фибен пусна дръжката. Не вярваше на очите и ушите си.
— Моля?
И направи крачка напред. Но в този миг вратата се отвори и няколко тъмни фигури, които дюдюкаха, кикотеха се и смърдяха на опръскана с бира козина, го изблъскаха встрани. Когато гуляйджиите отминаха, дребната фигура бе изчезнала.
Фибен се бе изкушил да я последва, дори само за да се увери, че му е предложено онова, за което си бе помислил. И защо, след като му бяха предложили, така внезапно се бяха отметнали?
Очевидно нещата в Порт Хеления се бяха променили. Наистина, той не беше посещавал места като „Маймунска ракия“, откакто бе завършил колежа. Но сводници тук? На Земята може би, или в старите филми, но тук, на Гарт?
Той поклати глава и отвори вратата на бара.
Ноздрите му се разшириха от силната миризма на бира, прах за смъркане и мокра козина. Над дансинга ослепително избухваше светлина. Там подскачаха няколко тъмни фигури и размахваха над главите си пръчки и шишета.
Фибен се провря между гъсто разположените плетени маси към скрития в дим бар и си поръча бира. За щастие колониалната валута, изглежда, все още вървеше. Той се облегна на бара и бавно заоглежда посетителите. Искаше му се съобщението от свръзката им да не беше толкова неясно.
Фибен търсеше шим, облечен като работник по услугите — ще рече, някой, който работи тук. Разбира се, радиооператорът, приел съобщението от бившия сътрудник на доктор Така, може да беше объркал всичко през онази ужасна нощ, когато центърът „Хаулетс“ гореше и над главите им виеха линейки. Но Гейлит Джоунз била казала нещо за „услуги“. И на няколко пъти искала да я свържат с доктор Така, макар да й казали, че не е възможно.
— Чудесно — беше измърморил Фибен, когато получи инструкциите си. — Истински шпионски истории. Великолепно. — Дълбоко в душата си бе сигурен, че операторът просто е записал всичко погрешно.
Това не беше най-благоприятното начало за едно въстание. Но Фибен не се изненадваше. С изключение в работата на неколцината шими, изкарали обучение в Земянитската служба, тайните кодове, маскировките и паролите се срещаха само в старовремските филми.
Сега всички офицери от милицията бяха мъртви или интернирани. „Освен мен. А моята специалност не е нито разузнаването, нито саботажът. По дяволите, аз едва управлявах бедния стар ТААСФ «Проконсул».“