Както вървяха нещата, на Съпротивата щеще да й се наложи да се учи от собствените си грешки.
Поне бирата беше добра, особено след дългото пътуване по прашния път. Фибен закима в такт с гърмящата музика и се заусмихва на лудориите на танцьорите.
Всички, които подскачаха под ослепителните прожектори, бяха мъжки шими. Сред работниците и условниците това усещане беше толкова силно, че можеше дори да се нарече религиозно. Човеците, които обикновено се мръщеха на повечето видове сексуална дискриминация, в този случай не се намесваха. Расите клиенти имаха правото да създават свои собствени традиции, доколкото те не пречеха на задълженията им или на ъплифтирането.
Фибен гледаше как един едър гол мъжкар подскача към върха на купчина „скали“ и размахва кречеталото си. Барабаните гърмяха, прожекторите хвърляха изкуствената си светлина, правейки го за миг наполовина съвсем бял, наполовина мастиленочерен.
Танцьорът се люлееше и подскачаше в такта на музиката и дюдюкаше, сякаш за да предизвика небесните богове.
Фибен често се беше чудил доколко популярността на танца на мълнията се дължи на унаследените чувства на бронтофилия и доколко на известния факт, че непросветените, невидоизменени шимпанзета в джунглите на Земята са били наблюдавани да „танцуват“ по време на гръмотевични бури. Подозираше, че голяма част от „традицията“ на неошимпанзетата произхожда от доразвиването на прочутото поведение на техните неъплифтирани братовчеди.
Подобно на мнозина завършили колеж шими, Фибен мислеше, че е прекалено образован за такъв простоват култ към предците. Пък и изобщо предпочиташе Бах или китските песни пред симулираната гръмотевица.
И въпреки това имаше моменти, когато, сам в апартамента си, той изваждаше от едно чекмедже запис от Бурите, надяваше слушалките и се опитваше да разбере колко удари ще понесе главата му, без да се пръсне. Тук, под мощните усилватели, той не можеше да не почувства как по гърба му плъзва възбуда, когато „мълнии“ разцепваха помещението и биещите барабани разлюляваха клиенти, мебели и прибори.
Фибен винаги беше намирал за любопитно, че при човеците е толкова различно. Техните мъжкари изглеждаха по-често вманиачени по правенето на музика, а женските по танците, а не обратното. Разбира се, хората имаха и други странности — като например особените им сексуални навици.
Фибен огледа клуба. Мъжките обикновено бяха повече от женските в барове като този, но тази вечер шимитата бяха особено малко и седяха на групички, обкръжени от едри самци. Естествено имаше келнерки, които циркулираха сред ниските маси с напитки и цигари, облечени в изкуствени леопардови кожи.
Фибен започна да се притеснява. Как щеше да го познае свръзката му в тази гърмяща, ослепителна лудница?
Покрай трите стени над дансинга имаше балкон. От него се бяха надвесили клиенти, тропаха по парапета и насърчаваха танцьорите. Фибен отстъпи назад, за да погледне по-добре… и почти се спъна в една плетена маса.
Там — в участък, отделен с въжена преграда, пазен от четири летящи бойни робота — седеше един от нашествениците. Имаше бели пера, остра гръдна кост и извит клюн… но носеше нещо, което приличаше на вълнена барета. Тъмни очила скриваха очите му.
Фибен се насили да извърне поглед. Не трябваше да изглежда изненадан. Очевидно през последните няколко седмици клиентите тук бяха свикнали да виждат галактяни.
Небрежно отпивайки от бутилката си, Фибен отново вдигна поглед. Губруанецът несъмнено носеше баретоподобния маншон и очилата като защита от шума и прожекторите. Роботите-стражи бяха блокирали само един квадратен участък около него, но цялото крило на балкона беше почти празно.
Почти. Всъщност двама шими седяха в заградения участък близо до остроклюния губруанец.
„Колаборационисти? — зачуди се Фибен. — Има ли вече предатели сред нас?“
Той поклати глава. Защо бе тук губруанецът? Какво би могло да харесва тук на нашественика? Каква бе причината? Защо галактяните се вълнуваха от група космати клиенти, които изобщо не смятаха за разумни?
Танцът на мълнията достигна върха си с внезапно кресчендо и заключителен грохот. Последните му тътени отзвучаха сякаш в облачна черна далечина. Ехото в главата на Фибен заглъхна чак след няколко секунди.
Танцьорите се стовариха на масите си ухилени и потни и загърнаха голите си тела със свободни роби. Чу се искрен смях — може би прекалено искрен.
Фибен си поръча още една бира за прикритие, макар вече да мислеше да си тръгва. Губруанецът го изнервяше. Ако свръзката му нямаше намерение да се появи, по-добре беше да се измъкне оттук и да започне собствени разследвания. По някакъв начин трябваше да разбере какво става в Порт Хеления и да открие начин да установи контакт с онези, които искаха да се организират.