В отсрещната част на помещението група излегнали се гуляйджии започна да тропа по пода и да скандира. Скоро викът се понесе из бара.
— Силви! Силви!
Музикантите отново засвириха, този път много по-тиха мелодия. Светлината стана приглушена и две шимита започнаха съблазнително парче на саксофони.
Прожектор освети върха на могилата на танцьорите и иззад мънистената завеса се появи нова фигура. Фибен премигна от изненада. Какво правеше там горе едно шими?
Горната половина на лицето й беше покрита с клюноподобна маска с гребен от бели пера. Голите й гърди бяха осеяни с блестящи точици, които отразяваха светлината. Полата й от сребристи ленти започна да се люлее в бавен ритъм.
Тазовете на женските неошимпанзета бяха по-широки от тези на предците им, за да пропускат по-едромозъчните деца. Въпреки това полюляващите се бедра така и не се бяха превърнали в сериозен еротичен стимул, както беше сред хората.
И все пак сърцето на Фибен заби по-бързо, докато гледаше въртеливите й движения. Въпреки маската, първото му впечатление бе за младо момиче, но той скоро разбра, че танцьорката е зряла женска, със слаби следи от кърмене. Това я правеше да изглежда още по-изкусителна.
Лентите на полата й леко се развяваха и Фибен видя, че материята е сребриста само отвън. От вътрешната страна всички ленти постепенно изсветляваха нагоре в яркорозов цвят.
Той се зачерви и извърна очи. Танцът на мълнията беше едно — сам бе участвал на няколко пъти. Но това беше нещо съвсем различно! Първо дребният сводник на улицата, сега това? Да не би шимите в Порт Хеления да се бяха побъркали на тема секс?
Някой рязко и силно натисна рамото му. Фибен се обърна и видя огромен шим с избелял син работен комбинезон. Горната му устна се извиваше назад и оголваше дълги, почти атавистични кучешки зъби.
— К’во става? Не ти ли харесва Силви? — попита гигантът.
Макар че танцът все още беше в отпуснатата си начална фаза, по-голямата част от мъжката публика вече окуражително дюдюкаше. Фибен разбра, че на лицето му сигурно се беше изписало неодобрение. Идиот! Един истински шпионин би се престорил, че му харесва, за да остане незабележим.
— Боли ме глава. — Той посочи дясното си слепоочие. — Тежък ден. Май ще е по-добре да си тръгвам.
Едрото неошимпанзе се ухили. Огромната му лапа не слизаше от рамото на Фибен.
— Глава, а? Или може би това е прекалено дръзко за теб? Може би още не си участвал в споделяне, а?
С крайчеца на окото си Фибен видя дразнещото люлеене, което с всеки момент ставаше все по-чувствено. Той усещаше кипящото сексуално напрежение, което започваше да изпълва помещението, и не знаеше докъде ще доведе то. Имаше съществени причини, поради които подобни представления баха незаконни… една от малкото дейности, които човеците забраняваха на своите клиенти.
— Разбира се, че съм участвал в споделяне! — изръмжа в отговор той. — Просто тук, пред хора, това… това може да предизвика смут.
Едрият непознат се изсмя и приятелски го сръга.
— Кога?
— Мол… ъъ, какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, кога си участвал в споделяне? Както ми приказваш, обзалагам се, че е било на някой колежански купон. Нали? Прав ли съм, господин Синя карта?
Фибен бързо се огледа. Въпреки първите впечатления, едрият тип изглеждаше по-скоро любопитен и пиян, отколкото враждебно настроен. Но на Фибен му се искаше да изчезне. Ръстът му беше ужасяващ и можеха да привлекат внимание.
— Да — промърмори той, притеснен от спомена. — Беше посвещаване в братството…
Шимитата студентки в колежа може и да бяха добри приятели с шените от курсовете си, но никога не биваха канени на споделяния. Просто беше прекалено опасно да се мисли сексуално за женските със зелени карти. Пък и във всеки случай те проявяваха параноичен страх от забременяване преди брака и генетично консултиране. Цената, която евентуално щяха да платят, бе прекалено голяма.
Така че когато шените в университета се събираха на купон, обикновено канеха шимски момичета отдалеч — шимита с жълти и сиви карти, чиито ярко оцветени еструси бяха просто възбуждаща имитация.
Беше погрешно това поведение да се оценява според човешките стандарти. „Ние имаме принципно различни модели“ — беше си напомнял тогава и многократно след това Фибен. Въпреки това той никога не бе намирал онези споделяния за много приятни. Може би някой ден, когато откриеше подходящата брачна група…