— А бе сестричката ми често ходеше по колежанските ви купони. Май й беше забавно. — Покритият с белези шим се обърна към бармана и тропна по полираната повърхност. — Две бири! За мен и за моя колежански приятел!
Фибен трепна от силния му глас. Неколцина други наоколо се обърнаха и погледнаха към тях.
— Та кажи ми — каза нежеланият му нов приятел, като бутна картонената бутилка в ръката на Фибен. — Имаш ли хлапета вече? Може би някои, които са регистрирани, но ти изобщо не си ги виждал? — Гласът му не звучеше враждебно, а по-скоро завистливо.
Фибен изпи голяма глътка от топлата горчива бира, поклати глава и тихо отвърна:
— Всъщност не става по този начин. Правото на свободно размножаване не означава, че е неограничено — бяла карта. Дори специалистите по планиране да са използвали плазмата ми, аз не мога да зная.
— Защо не, по дяволите! Искам да кажа, за вас, синкавите, е достатъчно гадно, че чукате експерименталните епруветки по заповед на Бюрото по Ъплифт, но дори да не знаете дали са използвали спермата ви… По дяволите, най-старата ми групова жена беше планирала бебе преди година… че ти даже можеш да си генният татко на сина ми! — Едрият шим се изсмя и отново силно плесна Фибен по рамото.
Така нямаше да стане. Към тях се извръщаха все повече глави. Целият този разговор за сини карти нямаше да му спечели приятели тук. Във всеки случаи, той не искаше да привлича вниманието, когато на по-малко от десет метра седеше губруанец.
— Наистина трябва да тръгвам — рече Фибен. — Благодаря за бирата…
Някой препречи пътя му.
— Извинете — каза Фибен, обърна се и се оказа лице в лице с четирима шими, облечени в ципокостюми. Гледаха го, скръстили ръце. Един от тях, малко по-висок от другите, го бутна назад към бара.
— Разбира се, че тоя си има деца! — изръмжа високият. Беше подстригал козината на лицето си и оставените мустаци бяха големи и засукани. — Само му вижте лапите. Обзалагам се, че никога през живота си не е пипал честен шимски труд. Сигурно е техник или пък учен. — Той изпръхтя, сякаш от самата мисъл за неошимпанзе с такава титла му се гадеше.
— Вижте, пичове, хайде да ви почерпя…
Високият шим го плесна през ръката и парите му полетяха към бара.
— Лайна без никаква стойност! Скоро ще ги съберат, както ще приберат и вас, маймунски аристократи.
— Я тихо! — извика някой от тълпата. Фибен зърна Силви, която се полюляваше на могилата. Лентите на полата й се развяваха и Фибен мерна нещо, което го удиви. Тя наистина беше розова… за миг зърна гениталиите й в пълен еструс.
Шимът отново бутна Фибен.
— Е, господин Колежанин? Каква работа ще ти свърши твоята синя карта, когато губруанците започнат да прибират и стерилизират всички вас, свободно размножаващите се? А?
Един от новодошлите, шим с отпуснати рамене и космато полегато чело, беше бръкнал в джоба си — сигурно стискаше нещо остро. Очите му изглеждаха кръвожадно съсредоточени.
Фибен едва сега осъзна, че тези типове нямат нищо общо с едрия шим в комбинезона. Всъщност той вече беше изчезнал в сенките.
— Аз… аз не зная за какво говорите.
— Нима? Нали прегледаха документите на колонията, смотльо, и започнаха да прибират за разпит много колежански шими като теб. Засега само проверяват, но имам приятели, които казват, че ония планират цялостна чистка. Какво ще кажеш, а?
— Що си не затворите човките! — изкряска някой. Този път се обърнаха повече лица. Фибен видя изцъклени погледи, процеждаща се слюнка и оголени зъби.
Чувстваше се раздвоен. Отчаяно му се искаше да се измъкне оттук, но ако в думите на тези тип имаше някаква истина? В такъв случай това беше важна информация.
Фибен реши да послуша още малко.
— Това е доста изненадващо — каза той и се облегна на бара. — Губруанците са фанатични консерватори. Каквото и да правят с други раси патрони, обзалагам се, че никога не биха попречили на процеса на ъплифтиране. Това е противно на собствената им религия.
Мустакатият само се усмихна.
— Това ли ти казва колежанското ти образование, синьо момченце? Е, сега има значение само онова, което казват галактяните.
Бяха го обградили и очевидно се интересуваха повече от него, отколкото от възбуждащите движения на Силви. Тълпата започваше да дюдюка по-високо, музиката тътнеше по-силно. На Фибен му се струваше, че главата му ще се пръсне от шума.
— … прекалено студен, за да му доставя удоволствие шоуто на обикновения работник. Но само да щракне с пръсти и нашите собствени шимита ще се юрнат при него!