Джейн ме стисна леко за пръстите и прошепна:
— Видях я. Видях Кати. Тя говори с мен.
— И какво ти каза? — попитах.
— Каза ми… — Тя млъкна и за миг си помислих, че ще я изгубя. — Каза, че трябва да отида на някоя колония с теб.
— А ти какво й отговори?
— Че съм съгласна — рече Джейн.
— Съгласна си?
— Да — каза Джейн и отново ми се изплъзна. МозКомът й показваше само хаотична мозъчна дейност. Вдигнах я на ръце и я положих внимателно в камерата. Целунах я, после включих устройството. Камерата се изолира от околния свят с тихо бръмчене: всички мозъчни и биологични функции на Джейн започваха постепенно да се забавят. Беше готова за транспортиране. Наведох се да наглася колелата и едва тогава зърнах щръкналия от коремната торбичка на проснатия на пода мъртъв ррей цифрообработващ модул.
Командният център се разтресе от поредното попадение. Въпреки че всичко в мен крещеше да бягам веднага, се наведох, сграбчих модула, приближих се до въвеждащия вал и го поставих върху него. Мониторът светна и изписа на ррейски наличните файлове. Отворих един от тях напосоки. Оказа се някаква схема. Затворих го и отворих друг. Върнах се на първоначалния списък и проверих дали има нещо, което да е обозначено с гриф строго секретно. Имаше. Влязох в него и накарах Задник да ми преведе това, което виждам.
А това, което виждах, бе наръчник за използването на локаторната система на консу. Имаше чертежи, инструкции за работа, технически характеристики, съвети за действие при възникване на проблеми. С две думи, имаше всичко. Незаменим помощник, след като се сдобиеш със системата.
Следващият снаряд гръмна толкова близо до входа, че ме хвърли на пода сред прахоляк и отломки. Едно парче разби монитора, второ попадна в самия локатор. Уредбата спря да бръмчи и започна да пиука. Сграбчих модула, извадих го от вала, стиснах дръжките на количката и я забутах към изхода. Бяхме на броени метри от сградата, когато поредният снаряд избухна вътре и цялата сграда рухна.
Пред нас рреите отстъпваха — локаторът вече не беше сред приоритетите им. Десетки черни точки в небето скоро щяха да се превърнат в десантни совалки, натоварени с войници на КОС, горящи от желание да си върнат планетата. Един поглед нагоре ми бе достатъчен, за да се почувствам щастлив. Нямах търпение да се махна час по-скоро оттук.
Забелязах майор Крик — говореше с някакъв друг офицер. Изтиках Джейн до тях. Той я погледна, после вдигна очи към мен.
— Докладваха ми, че си пробягал близо километър под вражески огън с Джейн на гърба, после си се скрил в командния център малко преди рреите да го подложат на артилерийски обстрел. Ако не ме лъже паметта, твърдеше, че ние сме абсолютно побъркани.
— Не съм побъркан, сър — отвърнах. — Просто знам кога и за какво да рискувам.
— Как е тя? — попита Крик.
— Стабилизирана — отвърнах. — Но има доста сериозна рана в главата. Трябва да я транспортираме до лазарета колкото се може по-скоро.
Крик посочи една току-що приземила се совалка.
— Това е първият транспортен съд. Качвайте се и двамата.
— Благодаря, сър.
— Аз ти благодаря, Пери. Сейгън е един от най-добрите ми офицери. Радвам се, че успя да я спасиш. Ако беше сполучил и с локаторната станция, щеше да ме направиш истински щастлив. Всички усилия да защитим проклетата машинария отидоха напразно.
— Като стана дума, сър — казах и извадих модула. — Струва ми се, че тук имам нещо, което може да ви се стори интересно.
Крик втренчи поглед в модула, после ме погледна намръщено и каза:
— Не смятате ли, че малко сте се поизхвърлили, капитане?
— Сто на сто сте прав, сър — ухилих се. — Само че съм лейтенант.
— Е, това е поправимо — подметна Крик.
Успях да натоваря Джейн на първата совалка. Аз трябваше да почакам още малко.
18.
Станах капитан. Но никога вече не видях Джейн.
След всичко, което се случи, първото от двете не изискваше кой знае какви усилия. Това, че бях пренесъл Джейн през няколкостотин метра вражески огън, бях я поставил в стазисна камера в намиращия се под артилерийски огън команден център и я бях измъкнал на сигурно място, бе достатъчно, за да впишат някоя и друга похвала в досието ми. Но както правилно бе отбелязал майор Крик, спасяването на наръчника за работа с локаторната станция бе тъкмо капката, нужна, за да прелее чашата. Какво да се прави? Получих още няколко медала за Втората битка за Корал и бях произведен в чин капитан. Дори на някой да му бе направило впечатление, че за по-малко от месец съм изминал нелекия път от капрал до капитан, този някой бе запазил наблюденията си за себе си. Аз също постъпих точно така. Междувременно се радвах на известна популярност, което бе свързано с постоянни покани за почерпка в баровете. Разбира се, когато си в Колониалните сили, всички напитки са безплатни. Важно е вниманието.