Но не видях Джейн нито на Феникс, нито след това.
Затова пък получих от нея писмо. Малко след като ме назначиха на „Таос“, Задник ме информира, че имам съобщение от анонимен адресат. Това беше нещо ново — никога не бях получавал анонимни послания чрез МозКом. Отворих го. Имаше картина на пшенично поле, ферма в далечината и изгряващо слънце на хоризонта. Можеше да е залез, но нямах такова усещане. Необходима ми бе почти цяла секунда, преди да осъзная, че това е пощенска картичка. След това чух гласа й — глас, който познавах в два различни живота, от две жени.
„Веднъж ме попита дали Специалните части се пенсионират и аз ти отвърнах, че не зная. Но вече зная. Има едно място, където можем да отидем, ако желаем, и да се научим на това какво е да си обикновен човек. Когато ми дойде времето, мисля да се възползвам от тази възможност. Ще ми се да се присъединиш към мен тогава. Не е задължително да се съгласяваш. Но ако искаш, знай, че и аз го искам. Ти си един от нас, ако още не си го разбрал“.
Спрях да слушам за около минута. Продължих чак когато бях готов за това.
„Част от мен принадлежи на една жена, която някога си обичал. Струва ми се, че тази част иска отново да бъде обичана от теб, и аз да те обичам. Не мога да бъда само тази част. Мога да съм такава, каквато съм. Но си мисля, че би могъл да ме обичаш, ако го желаеш. Аз го искам. Ела при мен, когато можеш. Ще те чакам“.
И това бе всичко.
Спомних си деня, когато стоях за последен път над гроба на жена ми, а после си тръгнах, без да съжалявам, защото знаех, че това, което бе тя, не се намира в онази дупка в земята. Започнах нов живот и пак я срещнах в жена, която имаше съвсем друга личност. Когато дойде краят на този живот, ще го напусна без съжаление, тъй като вече знам, че тя ме очаква в друг, различен живот.
Не съм я виждал от последния път, но зная, че ще я видя. Скоро. Много скоро.
Послеслов
Пътят на този роман до печатницата бе изпълнен с вълнения и изненади, с помощ и съвети от много и различни хора, така че ми е трудно да открия точното място, откъдето да започна.
Но нека бъде с онези, които имат пръст в сътворяването на книгата, която сега държите в ръцете си. Първо, и най-напред, благодарности на Патрик Нилсън Хейдън, задето купи ръкописа и бе първият му редактор. Благодаря също и на Тереза Нилсън Хейдън за невероятно добрата й работа, съчувствие, съвети и приятелски разговори. Донато Джанкола нарисува корицата, която стана много по-добра, отколкото бях очаквал. Донато е страхотен фен на рока, също и Ирен Гало, но мисля, че аз бях причината тя да се запали по „Бийч Бойс“. На всички останали от „Тор“: безкрайна признателност и обещавам да науча имената ви до следващата книга.
По онова време неколцина души предложиха услугите си в ролята на „бета-тестери“ срещу обещанието да ги спомена в послеслова на книгата. За мое съжаление изгубих пълния списък (беше преди няколко години), но сред тези, които ми изпратиха оценките си (без определен ред), бяха Ерин Рурки, Мери Ан Глейзър, Кристофър Макълоу, Стив Адамс, Алисън Бекър, Линет Милет, Джеймс Конч, Тифани Карън и Джефри Браун. Имаше поне още толкова, които съм забравил и чиито имена не успях да открия в имейл архива. Моля за прошка, благодаря за усилията и обещавам следващия път да съм по-внимателен със списъка. Кълна се.
Дълбоко съм задължен на следните писатели на фантастика и фентъзи и редактори за помощта и приятелството и се надявам, че ще мога да им отвърна със същото: Кори Доктороу, Робърт Чарлз Уилсън, Кен Маклеод, Джъстин Ларбалейстър, Скот Уенсфилд, Чарли Строс, Наоми Крицър, Мери Ан Моханрадж, Сюзан Мери Гропи и най-вече на Ник Сейгън, чието фамилно име използвах в книгата (в памет на баща му), чудесен мой приятел и многоуважаван член на Обществото за взаимно сритване на задници. Много успехи на моя агент Етан Еленберг, който имаше задачата да убеждава хората да публикуват тази книга на различни езици.
Благодаря на приятелите и семейството ми, които ми помогнаха да не изгубя разсъдък: Девен Десай, Кевин Стампф, Дейниъл Мейнц, Шара Зол, Наташа Кордъс, Стефани Лин, Карен Мейснър, Рик Макгинис, Джоуи, Рубики, Карен и Боби Басей, Тед Рол, Шели Скинър, Ерик Зорн, Памела Рибон (страхотна си!), Майкъл Бърнс, Бил Диксън и Рейгъв Ейвъри. Сърдечен поздрав на читателите на „What-ever“ и „By the way“, които преживяха заедно с мен всички издателски неволи. Целувка и любов на Кристин и Атена Скалзи, които трябваше да понесат толкова много. Мама, Хедър, Боб, Гейл, Карен, Дора, Майк, Бренда, Ричард, всички племенници, братовчеди и други роднини (доста са). Със сигурност съм забравил много хора, но не бива да прекалявам с търпението ви.