Дадох знак на Гудал и неговия съперник. Гудал се ухили, пристъпи като за танц и размаха двата ножа. Противникът му изрева и се хвърли напред, навел глава, размахваше косящите си ръце. Гудал отби първата атака, после неочаквано се приведе и се шмугна напред, като спринтьор на финалната права. Една от режещите ръце на консу обърса темето му и остави върху него кървава диря. С първия си точен удар Гудал посече единия крак на консу, чу се пукот от разрязването на хитиновата обвивка и крайникът щръкна под неестествен ъгъл настрани. Консу се завъртя и падна.
Гудал приклекна, подхвърли двата ножа във въздуха, направи задно салто и се приземи тъкмо навреме, за да ги улови за дръжките. Лявата страна на лицето му бе скрита от огромна кървава подутина, но той продължаваше да се усмихва, когато пристъпи към своя противник, който полагаше отчаяни усилия да запази равновесие. Този път Гудал се завъртя като вятърна мелница и заби със заден замах първия си нож право в черупчестия нагръдник, завъртя се още веднъж на другата страна и забучи втория в гърба му. Вдигна бавно ръце, улови двете потрепващи дръжки и ги завъртя. Консу се замята безпомощно, докато остриетата го разсичаха на части, и бавно се свлече на земята. Гудал се ухили, извади ножовете и отстъпи със същата танцова стъпка. Очевидно се забавляваше.
Редник Аквински не танцуваше, нито имаше вид на човек, който се забавлява. Тя и нейният консу описаха няколко кръга, докато се измерваха с погледи, после чуждоземецът се хвърли и вдигна рязко острите си ръце, с намерение да ги забие в корема й и да я разпори нагоре. Аквински отскочи, но се препъна и падна. Консу се метна върху нея, прикова лявата й ръка в областта на мишницата и заби другия си остър крайник в шията й. Едва тогава премести крака, за да си осигури допълнителна опора, и наведе тялото си така, че да използва тежестта му за окончателната декапитация. В мига, когато се готвеше да й пререже шията, Аквински изстена, извъртя тялото си срещу острието и се дръпна толкова рязко, че сама преряза прикованата си към земята ръка. И като използва набраната инерция, се претърколи право под нагръдника на консу и заби дълбоко в него ножа, който стискаше в другата си ръка. Извънземният се опита да я изтика настрани, но Аквински обгърна талията му с бедра и се притисна към нея. Консу успя да нанесе няколко удара в гърба на Аквински, преди да издъхне, но пораженията не бяха тежки заради малкото разстояние. Аквински изпълзя изпод тялото на противника си и успя да измине половината от разстоянието до другите войници, преди да се строполи. Те притичаха и я отнесоха.
Сега вече разбирах напълно защо бях изключен от участие в двубоите. Въпросът не беше само в бързината и силата, макар че без никакво съмнение войниците от Специалните части ме превъзхождаха и в двете. Те владееха различни тактики, произхождащи от силно променени представи за това какво е приемлива загуба. Обикновен войник не би пожертвал крайник, както направи Аквински, тъй като в съзнанието му щяха да тежат седем десетилетия от опита и увереността, че загубата ще е незаменима и че дори може да причини смърт. Това очевидно не беше проблем за войниците от Специалните части, които знаеха добре, че изгубеният крайник може лесно да бъде заменен, и познаваха възможностите и издръжливостта на телата си. Не че не се страхуваха. Просто страхът ги спохождаше на много по-късен етап.
Дадох знак на сержант Хокинг и неговия противник да започнат. За първи път противникът на Хокинг не се хвърли с размахани ръце, а вместо това се приближи до средата на купола и остана да чака там. Междувременно Хокинг го доближи предпазливо, като пристъпваше бавно и търсеше подходящия момент за атака — крачка напред, пауза, крачка встрани, пауза, напред, пауза, отново напред. Именно при една от тези внимателно обмислени стъпки консу подскочи като побесняло насекомо и набучи Хокинг на двете си щръкнали напред ръце, като го повдигна във въздуха. Докато Хокинг летеше към земята, консу нанесе страничен удар и му отсече главата почти през гърдите. Трупът и краката изхвърчаха в една посока, а главата тупна право на земята пред консу. Извънземният я огледа за миг, наведе се, набоде я на една от ръцете си и я запокити към групата на войниците от Специалните части. Тя се претърколи, отскочи и прелетя над тях, като пръскаше УмнаКръв.