— Моля? — Облещих се. Огледах масата, очаквах да видя и други смутени лица, но вместо това открих, че останалите изглеждат само замислени. Всичко това ужасно ме объркваше.
— Десант от висока орбита, нали? — попита лейтенант Далтон.
— Да — потвърди Крик. — С малки изменения естествено.
Продължавах да се блещя.
— Правили сте го и преди? — попитах.
— Не точно по този начин, лейтенант Пери — привлече вниманието ми към себе си Джейн. — Но да, случвало се е да започваме атаката на Специалните части направо от кораба — когато не е възможно да използваме совалките. Разполагаме със специални десантни костюми, за да се защитим от горещината при проникване в атмосферата, но иначе си е съвсем като обикновен въздушен десант.
— Само дето в този случай ще видят сметката на кораба — рекох.
— Точно това е новият момент — усмихна се Джейн.
— Вие сте абсолютно побъркани! До един!
— Необходима черта на всеки добър военен стратег — отбеляза спокойно майор Крик. — При разрушаването на кораба наличието на свободно падащи тела е съвсем обичайно явление. Току-що приехме от Колониалните сили мигносонда, в която се съдържа точна информация за местонахождението на локаторната станция, така че знаем къде точно да се появим на орбита, за да спуснем хората си. Рреите ще си мислят, че са спрели атаката още преди да е започнала. Няма да знаят, че сме там, докато не ги ударим. А тогава вече ще е твърде късно.
— Стига някой да оцелее при десанта — подметнах.
Крик погледна Джейн и кимна.
— За това ще ни помогнат и Колониалните отбранителни сили — продължи Джейн. — През последните няколко дни те започнаха да монтират мигнодвигатели върху ракетни установки и да ги изстрелват към Корал. Когато засекат попадение върху щитовете си, установките изстрелват ракетите си в околното пространство. Имаме потвърждение за поражения на няколко ррейски кораба — сега вече те изчакват няколко секунди, преди да открият огън, за да могат да засекат евентуалните насочени към тях ракети. Предполагаме, че „Спароухок“ ще разполага с десетина секунди, преди да бъде ударен. Крайно недостатъчно за неподготвен екипаж, но ще стигне, за да махнем хората от кораба. Екипажът на мостика може дори да успее да изстреля няколко ракети, за да им отклоним вниманието.
— Екипажът ще остане на борда? — попитах невярващо.
— Ще носим костюми като останалите и ще поддържаме връзка чрез МозКом — отвърна майор Крик.
— Но ще бъдем на кораба поне докато не пуснем първия залп ракети. Трябва да ограничим употребата на връзка чрез МозКом, след като изоставим кораба — поне докато не навлезем надълбоко в атмосферата на Корал, — за да не се издадем пред рреите. Има известен риск, но коя военна операция е без рискове? С което стигаме и до вас, лейтенант Пери.
— До мен?
— Без никакво съмнение не бихте желали да сте на кораба, когато бъде подложен на обстрел — рече Крик. — От друга страна, вие не сте подготвен за подобен тип операции и сте тук при нас само в качеството ви на съветник. Тъй като не очакваме да се съгласите да дойдете с нас, ще ви осигурим совалка и ще пратим една мигносонда до Феникс, която ще отнесе там координатите ви с молба да бъдете прибран. На Феникс винаги има по няколко спасителни кораба в бойна готовност, така че след не повече от двайсет и четири часа ще сте на сигурно място. Въпреки това ще ви осигурим запаси от продоволствие поне за един месец. Совалката е оборудвана и със собствена аварийна мигносонда, в случай че нещо се обърка.
— С други думи, смятате да се отървете от мен.
— Нищо лично — рече Крик. — Тъкмо ще докладвате на генерал Киган за развоя на събитията досега и за срещата с консу.
— Сър, с ваше разрешение, бих искал да остана — рекох.
— Повярвайте, лейтенант, наистина нямаме място за вас — отвърна Крик. — Ще сте по-полезен, ако се върнете на Феникс.
— Сър, не искам да прозвучи нахално, но имате поне едно празно място в редиците си — казах. — Сержант Хокинг загина по време на преговорите с консу, а редник Аквински изгуби ръката си. Няма никакъв начин да ги замените с други войници преди началото на мисията. Може да не съм от Специалните части, но имам достатъчен боен опит. В най-лошия случай ще е по-добре от нищо.
— А преди малко ни нарекохте побъркани — изсумтя капитан Йънг.
— И оставам на същото мнение — потвърдих. — Вие наистина сте побъркани. Тъкмо затова ви е нужна цялата помощ, на която бихте могли да разчитате. Освен това нека ви напомня — обърнах се към Крик, — че изгубих всички свои другари на Корал. Няма да е честно спрямо тях да се свирам на топло.
Крик погледна Далтон и попита: