Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата
книга първа от поредицата "Войната на вярата"
На Керъл Ан
1.
Трайстин Десол се размърда в креслото си пред контролния модул на база Ален Изток Три и се опита да отклони вниманието си от острата миризма на пластмаса, разлагаща се под разяждащото действие на атмосферата на планетата Мейра. Трябваше да пренебрегне и едва доловимия привкус на амоняк, който лъхаше от ъглите на граничната полоса на станцията. Двете миризми се сливаха с аромата на изкуствените цитрусови плодови сокове „Състейн“, налети в множество чаши, които бяха подредени в тясната кухня зад таблата с измервателните уреди. Към всичко това можеше да се добави и задушния въздух, регенериран прекалено много пъти поред.
В 13:02.51 часа подсилените му чрез вградения нервен чип сетива заискриха в яркочервена светлина: тревога! Трайстин се напрегна, изпъна пръсти и вграденият в мозъка му чип заработи. В мига, в който подаде командите си в директното захранване на датчиците, нареждането му веднага се разпространи в мрежата на станцията. Незабавно почувства как предпазните щитове се спуснаха по местата си; това стана още преди едва доловимите вибрации в станцията да бяха потвърдили нервно-електронните сигнали.
— Възвращенци в точка нула девет две…
Думите на Райла още не бяха достигнали до ушите му, когато Трайстин задейства захранването на източния сектор. Екранът, който виждаше мислено, се раздели на четири съвсем добре познати участъка. Горният десен дял показваше предните входни кули, разположени далеч зад източната гранична полоса; в горния ляв дял се различаваха облечените в кафяви скафандри фигури на нападателите; долу вдясно бе представена компютърна графика, изобразяваща месторазположението на различните защитни съоръжения и вероятния брой нападатели, с които всяко едно от тях трябваше да се справи — броят на атакуващите непрекъснато се променяше, докато възвращенците се приближаваха към кулите. Долният ляв дял просто показваше целия сектор като сателитна снимка. Една ярка точица сочеше месторазположението на сваления — и унищожен впоследствие — параглайдер, и графика на предполагаемите следи на възвращенците, самата база Ален Изток Три, както и обвитото в мъгли място сред пустошта на североизток, където се зараждаше нова буря.
Трайстин разучи комуникационния обхват на нападателите, направи подробни изчисления и стигна до извода, че се бяха добрали почти до граничната полоса, когато ги откриха датчиците. Той задейства линията, освобождаваща бомби за унищожаване на защитени със скафандри същества, проследи с поглед дисплея, който сякаш се залюляваше пред очите му при всеки сигнал за изстреляна бомба; най-сетне кимна с глава: картината, която виждаше мислено, сочеше, че всичките бомби са се превърнали в пара. Незабавно след това долният ляв дял от дисплея показа, че настъплението на възвращенците се забавя.
Почти едновременно с това Трайстин изпрати стандартен доклад за засечено нападение до хората от Контролния модул на граничната полоса; не че можеха да му помогнат с нещо сега, просто трябваше да ги осведоми. Онези от Контролния щяха да се нахвърлят здравата върху него, ако съобщеше за нападението пост фактум, след началото му. Това бе една от причините за използването на имплантиран в мозъка нервен чип и стандартен формат — рапортът отнемаше по-малко от секунда.
Трайстин можеше да елиминира възвращенците с картечниците или лазерната установка, но данните, получени от скенерите, говореха за нови отражателно-защитни механизми в скафандрите на нападателите. Освен това той предпочиташе да даде на някои от тях шанс да оцелеят — предпочитание, което според останалите офицери от граничната полоса можеше да струва живота на Трайстин — това твърдение бе особено усърдно повтаряно от Куентар, офицер от база Ален Изток Две в непосредствена близост на север.
Според компютрите от мрежата имаше деветдесет процента вероятност атаката на възвращенците да е започнала от сваления параглайдер, който се бе забил в пустошта преди един ден. Неуловимият за радарите спускателен апарат беше напуснал космическия им кораб и се бе промъкнал през защитно-разузнавателната система на Еко-Тек; едва тогава параглайдерът бе неутрализиран от помощните отбранителни системи. Колко от нападателите се бяха разпръснали преди неутрализацията беше друг въпрос. Също така бе неизвестно какъв вид оборудване бяха измъкнали възвращенците от глайдера преди патрулните кръстосвачи да го унищожат.