— Не зная дали е чак толкова лошо — това се случва само с онези, които са пленени или убити с мощни разрушителни заряди.
— Което става с по-голямата част от тях, нали? — попита техникът. — А какво ще кажете за онези, които изпратихме на Иреса?
— По дяволите… ще ти отговоря по-късно.
Спомни си, че трябва да вдигне предпазните щитове от перките на турбините. Тревожеше се за прекомерното изразходване на енергия, тъй като обещаният танкер с органично поддържащо вещество все още не се бе появил. В известен смисъл захранване с ядрено гориво би било по-практично, но коалицията Еко-Тек съхраняваше ядрената енергия в орбита и в кораби, летящи далеч оттук в космическото пространство. Трайстин продължи да проверява датчиците и сателитния плотер и изпрати по комуникационната система неотложния си трети рапорт до Контролния модул на Полосата — после препрати копия от всичките си рапорти до станцията за подобряване на природните дадености в Южния океан — там Иреса ръководеше пленените възвращенци.
Избърса челото си с длан. Какво искаха възвращенците? Нима желаеха всеки техен войник да бъде убит? Нима Куентар беше прав, като твърдеше, че човек може да бъде спокоен само с мъртви възвращенци?
Отново прегледа данните на индикаторите относно състоянието на базата и се свърза с компютъра на Райла.
— Да, сър.
— По-голяма част от повредите не са опасни и можем да ги отстраним по-късно, но онази странична врата на подземното ниво изпуска и положението там става все по-лошо.
— Вече открих това, сър, и ще се опитам да я запечатам.
— Какво е състоянието на останалите врати?
— Ще се справя с тях малко по-късно, може би довечера…
— Благодаря.
Съсредоточен в максимална степен, Трайстин още веднъж прегледа четирите екрана. Едва тогава се отпусна в командното кресло и остави електронните системи да извършват наблюдението вместо него.
Ако информацията, която бе извлякъл от пленените възвращенци, беше вярна, не би могло да има още много взводове от сваления параглайдер. От друга страна още около шейсет глайдера се бяха насочили към Мейра; все пак Трайстин се съмняваше, че защитната мрежа на Коалицията ги бе пропуснала така лесно да преминат незабелязани.
Х-Х-ш-ш-тт! Х-х-ш-ш-тт! С-с-с… Протяжният, нисък, съскащ звук се впи във вградения нервен чип в мозъка му. Трайстин провери данните на метеорологичния спътник и отбеляза, че вятърът бе променил рязко посоката си вследствие на яростна буря, която се бе разразила по-рано от обичайния за това час.
Поклати глава. Всъщност никак не му се искаше да намалява чувствителността на системата. Вместо да го стори, продължи да разучава четирите екрана, потрепервайки при всяко избухване на статично електричество. Но засилващите се ветрове бяха полезни за енергийната система на базата.
Клинг! Този звук, който съзнанието му долови, го накара да застане нащрек. Върху екрана, появил се в ума му, се изписа следното съобщение:
„Лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три. Относно вашия рапорт 0926 14/10/788. Изпратете пълния запис данни до Контролния модул на Полосата. Същия изпратете до РЕСКОМ (Военно-разузнавателна служба).“
Трайстин въздъхна и започна да систематизира данните, които изискваха хората от Контролния модул. Макар че времето, което му бе необходимо да извърши тази работа, беше съвсем кратко, на него просто му изглеждаше цяла вечност. Той кодира данните, приготвяйки ги за предаването по мрежата, и след това ги изпрати по надлежния ред.
„До Контролния модул на Граничната полоса /РЕСКОМ (Клайсийн) от лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три. Както помолихте, ви изпращам обобщения анализ на данните.“
Нима беше само 11:00 часа? Надяваше се, че Иреса и хората от изследователските лаборатории биха могли да извършат още изследвания с пленените възвращенци. Дано не ѝ бе изпратил подвеждаща информация. Изтри чело. Как би могъл човек да предположи, че е възможно възвращенците да станат още по-коварни?
Съсредоточен до краен предел, той наблюдаваше екраните, ала на изток не се виждаше нищо, освен червеникавата песъчлива почва, хълмовете, кактусите, които вирееха в амонячна среда, туфи трева, както и натрупващи се облаци, които предвещаваха, че късно през деня отново ще го боли глава.
Трайстин се изправи, протегна се и заобиколи командното кресло. Наистина не беше необходимо да стои толкова близо до главния компютърен терминал. Информацията, която получаваше чрез вградения нервен чип в мозъка си, пристигаше по-бързо, но имаше такова правило — в случай на повреда в системата, основаваща се на действието на нервния чип, той трябваше да задейства защитните съоръжения ръчно — не че чак толкова му се искаше да го прави. Невъзможността да реагира достатъчно бързо бе добър повод да бъде убит, а ръчното задействане на системата беше далеч, далеч по-бавно от необходимото. Но ако използваше дефектна комуникационна мрежа, щеше да претовари бързо вградения си чип… което щеше да доведе до нервен колапс.