Трайстин кимна доволно. Поне бе успял да изпрати навреме съобщението до Иреса. Изправи се и отиде в кухничката да си вземе синтетично сирене и по-малко синтетични бисквити от водорасли. Ако изпиеше още „Състейн“, щеше да полети заедно с командното кресло.
В малкия хладилник имаше нещо, завито във фолио. Трайстин надникна в опаковката и отново я затвори. Истинско сирене. Устата му се напълни със слюнка, но остави пакета на място. Вероятно беше на Джерфел и струваше кой знае колко креди — само цената на превоза дотук беше главозамайваща. Мейра все още не беше готова за каквито и да било млекодайни животни — все още не, поне извън тунелите и защитените куполи.
Накрая си взе няколко бисквити от водорасли и започна бавно да ги дъвче.
Писукането на скутера бе намаляло на три от екраните — вече се връщаше към базата. Трайстин затаи дъх, набелязвайки фината прах, която започна да се движи, ала Райла успя да спре скутера, без да забие носа му в почвата. След като пълзящите растения от втората фаза на плана пуснаха корени, земята стана по-корава, тъй като биосферата придоби по-голяма сложност. Но досега тези растения от втората фаза не се бяха разпространили на повече от сто разтега от Клайсийн, а това означаваше, че управлението на превозните средства по протежение на граничната полоса си оставаше мъчителна работа. Беше прекалено лесно да заровиш скутера във фините частици на почвата.
Когато скутерът се приближи към базата, Трайстин се обади на техника:
— Райла? Намери ли нещо?
— Не, сър. Смятам, че цялата система за управление на агрегата е съсипана, ала не мога да твърдя това със сигурност. Ще трябва да напиша официално искане за замяната му, но нищо няма да получим преди да изгърми. Никой не ни вярва на нас, техниците, докато електрониката не се превърне в купчина силициев боклук.
— Добре. Уведоми ме, щом прибереш скутера в базата и всичко е на сигурно място.
Индикаторите щяха да покажат, че Райла се е прибрал и че вратите са се затворили след него, но нямаше да дадат сведения за състоянието му. Трайстин зачака.
— Лейтенант. Прибрах се в сектор поддръжка.
— Прието.
— Има ли нещо ново около възвращенците, сър?
— От РЕСКОМ казват, че работят по този въпрос.
— Те ще работят по него, докато цъфнат костите на мъртъвците — изсумтя техникът.
Трайстин се размърда, после се изправи и закрачи в командната стая, отправяйки поглед към прозореца с пластмасови стъкла, който предлагаше много по-неясна картина в сравнение с тази на мисления двоен екран в съзнанието му.
Още веднъж — Клинг! — и този път звукът не беше толкова слаб. Трайстин овлажни устните си с език и прие съобщението.
„До всички станции по Граничната полоса от РЕСКОМ и Командния модул на Полосата. Поддържайте състояние на повишена бойна готовност. Възможно е всички пленени възвращенци да съдържат биологично-органични експлозиви, които не могат да бъдат разкрити чрез сканиращите системи за първостепенен контрол. Не взимайте повече пленници до второ нареждане. Обърнете се към Мрежата за аварии, точка RSC 1410–2.“
Макар че Трайстин не беше особено привързан към възвращенците, директивата „Не вземайте повече пленници“ го подразни. И все пак какъв избор имаха хората от Командния модул? Всеки възвращенец можеше да се превърне в бомба, способна да унищожи цяла станция и дори да нанесе още по-тежки щети. Но защо възвращенците правеха това? Той поклати глава и се отпусна в командното кресло.
— Райла? Как работят генераторите?
— Натоварването им е около осемдесет процента, сър.
— Ами агрегатът за генериране на мощност?
— На мястото си е, но не действа както трябва. Нещо ново?
— Не и за станциите по западната полоса. Контролният модул спусна директива да не се взимат повече пленници, заради това, че може би всеки един от тях представлява капан с органичните експлозиви.
— Кучи синове! Защо правят това със собствените си хора?
— Не зная. Предполагам, че е свързано с вярата им. — Трайстин замълча. — Ще те уведомя, ако обстановката се промени.
— Благодаря, сър.
Трайстин започна повторна проверка на граничната полоса, пустошта, захранването с енергия и между систематизирането на данните от четирите екрана, се включи към базата данни за възвращенците. Нищо, което получи като информация, не му беше от помощ, макар че опресни знанията му за възвращенците. Те, воините на Пророка, застъпваха ксенофобска, евангелистка култура, убедена в мисията си на месия. Членовете на тази организация изглежда вярваха безрезервно, че мисията им се състои в това да отвоюват вселената за синовете и дъщерите на Пророка в името на Бога.