Трайстин поклати глава. Съществуваше ли Бог? Дори и да съществуваше, кое човешко същество би приело, че познава неговия ум? И как би могъл подобен бог да бъде добър, ако той или тя, или то позволяваше на своите последователи да унищожават всяка раса или култура, която се противопоставяше на експанзията на възвращенците? Сви рамене. Ако нямаше бог, то подобни претенции бяха просто извинение за разрушенията и експанзията. Разбира се този вид доводи бяха изцяло присъщи на човешките същества. Трайстин изсумтя.
Клинг! В състояние на повишена бойна готовност, той прие съобщението.
„До всички станции на Граничната полоса. Видеозаписите на разузнавателно-защитните служби сочат появата на три параглайдера, навлизащи в атмосферата на планетата. Ще последват вероятните координати при приземяването им. Въведете състояние на пълна бойна готовност във всички станции по Граничната полоса. Защита две. Защита две…“
Трайстин въведе координатите в базовата система и ги подложи на кръстосана проверка, но индикаторите сочеха, че параглайдерите на възвращенците бяха насочени към станциите по западната гранична полоса — нещо съвсем логично, защото около двайсет процента от западните станции бяха или унищожени, или почти не функционираха.
През следващия час той продължи наблюдението, но в екраните му не се появи нищо, нито пък сателитният плотер, покриващ източния дял на полосата, посочи нещо обезпокояващо.
Взе си още „Състейн“ и отбеляза усилващата се миризма на амоняк. Или може би това беше намаляващият аромат на тамяна на Джерфел? Успя да си наложи да не докосва сиренето и се опита да преглътне слюнките си, когато се сети за него.
После отново се зае с екраните — още наблюдения, систематизиране на данни — и в резултат на това нищо, както обикновено, докато в ума му прозвуча тревожното — Клинг!
„До всички станции от източния дял на Граничната полоса. Разузнавателно-защитните служби са засекли три параглайдера, които са нанесли удар отвъд западния дял на Граничната полоса. Защита две отпада. Защита две отпада.“
Трайстин се изправи и се протегна, после отиде в малката кухничка и започна да тършува в хладилника. Заслужаваше си да се подкрепи с нещо — па макар и само със синтетично сирене, намазано върху бисквитите от водорасли.
5.
Цялата сграда вонеше не само на амоняк, но и на трева и тази ужасна комбинирана миризма унищожаваше ефекта от последното горене на тамян, което бе предприела Джерфел.
Когато Трайстин влезе в командния център, направо му идваше да издращи с нокти носа си. Невидимите прашинки от пясъчната почва бяха толкова фини, че се промъкваха навсякъде и само най-съвършените уплътнения можеха да ги спрат. Но уплътненията в станцията бяха далеч от такова съвършенство.
— Ще взема обедната совалка — заяви Ворен. — Не ме интересува дали ще спя прав или седнал, докато пътувам. Трябва да се махна от тази воня.
— Ти си щастливец. — Трайстин се изкашля, после кихна.
— Довечера можеш да отидеш до Клайсийн и да се прибереш с полет 0440. Иначе няма да можеш да мигнеш.
— Наистина бих могъл, да. — Трайстин сбърчи нос в опит да не кихне.
— О, тази вечер Джерфел няма нощно дежурство. Ред е на Хирачи, но той няма да дойде по-рано от полета на късната совалка. Никога по-рано не го е правил. — Очите на Ворен станаха безизразни за миг, когато се изключи от системата след края на дежурството си. — Пък и Джинстин ще дойде с мен. Мислиш ли, че двамата ще можете да се справите сами за известно време?
— Би трябвало да можем.
— Всичко тук е във вашите ръце.
— Разбрано. — Трайстин се свърза в система и пое контрола над апаратите.
Ворен тръгна към стълбището, после се обърна.
— Видя ли онова сирене на Джерфел?
Трайстин кимна.
— Тя каза, че може да го доям. Но аз не успях. Стори ми се прекалено мазно. Ако искаш, довърши остатъка. Джерфел заяви, че е по-добре да се споделя.
Трайстин често се бе питал какво още бяха споделили тези двамата.