— Сега напускам базата, сър.
— Прието. — Трайстин закрачи напред-назад. Съзнанието му беше съсредоточено по-скоро върху екраните, отколкото върху сивите пластмасови стени, които го заобикаляха.
Апч-и-иху! Сърбежът се усили, миризмата на амоняк стана по-остра. Наложи си повече да не трие с длан носа си.
След като огледа екраните по поддръжка на агрегатите в станцията, Трайстин се отпусна в креслото и продължи огледа си, макар че екраните и детекторите не показваха нищо отвъд пустошта, разразяващите се бури, кулите за наблюдение на местността и оборудването. Поне ветровете се бяха усилили и мощността, добивана от перките на турбината, възлизаше на трийсет процента.
Клинг! Трайстин преглътна бисквитата от водорасли, пое глътка „Състейн“ и прие съобщението.
„До всички станции на Граничната полоса. Видеозаписите на разузнавателно-защитните служби показват, че два параглайдера навлизат в атмосферата на Мейра. Ще ви предадем вероятните координати на приземяването им. Въведете състояние на пълна бойна тревога. Защита две. Защита две…“
Трайстин въведе координатите в системата и ги подложи на кръстосана проверка.
— По дяволите… — Този път индикаторите подсказваха, че възвращенците имат за цел да се спуснат в средната част от граничната полоса на изток — на известно разстояние на юг от база Ален Изток Три, — но координатите можеше да претърпят промяна и вероятно щеше да стане именно така. Възвращенците бяха достатъчно добри пилоти и глайдерите им почти никога не се приземяваха там, където посочваха хората от разузнавателно-защитните служби. Докато разузнавателните служби и сателитните плотери установят месторазположението им, глайдерите обикновено се оказваха празни, а възвращенците вече се насочваха към станциите по граничната полоса.
Трайстин се свърза със скутера и предаде съобщението на Райла.
— Райла? Как върви работата при тебе?
— Проклетият агрегат здравата е закъсал, сър, но хората от поддръжката не щат и да чуят за това. Командното му табло почти изцяло се е стопило. Не разбирам как изобщо работи все още.
— Можеш ли да го изолираш в границите на една минута?
— Ще приключа за два пъти по-малко време. Бездруго не мога да направя нещо повече.
— Получихме съобщение за приземяване на параглайдери на възвращенци.
— Тогава ще се справя дори още по-бързо, сър.
— Прието.
Трайстин зачака, като следеше екраните, но дори и със сателитния плотер не успя да види и най-слаба следа от параглайдерите. Приготви си чаша „Състейн“, изпи я, но му се прииска да не го бе правил, защото стомахът му завря.
— Сър, прибрах се в базата. Вратите са затворени. Чухте ли нещо?
— Все още не.
Трайстин проучи екраните, но видя единствено няколко местни кактуса, които се превиваха под напорите на вятъра, и песъчинките, полетели в силна вихрушка около хълмовете. Над по-високите участъци от пустошта започнаха да се образуват облаци.
Клинг!
„До всички станции по Граничната полоса. Разузнавателно-защитните служби потвърждават, че два параглайдера са се приземили в близост до Източната гранична полоса. И двата глайдера са неутрализирани. Ще ви изпратим координатите на мястото на приземяване и вероятния час, когато това е станало. Въведете състояние на пълна бойна готовност във всички станции по Източната гранична полоса. Защита едно. Защита едно…“
Координатите бяха на изток и леко на юг от база Ален Изток Три, почти същото място, което бяха посочили предварително и това бе изненадващо — по-малко от пет разтега, точно в сухата клисура. Приземяването бе станало преди три четвърти от стандартния астрономически час.
Трайстин се намръщи и направи пълен обзор. Вече разполагаше с координатите, затова използва до крайност разделителната способност на системата и му се стори, че различава долина сред пустошта, в която се виждаше обезцветена почва и няколко дълги предмета, които може би бяха компоненти от глайдерите. Защо тази система нямаше по-добра разделителна способност? Толкова дълго време бе останала непроменена. Нима цената на подобренията беше причината?
Свърза се с компютърния терминал на Райла.