— Райла, всеки момент може да си имаме компания.
— Боях се, че ще кажете тъкмо това.
— Съжалявам.
— Проклетите възвращенци.
Тъй като не разполагаше с отговор на това изявление, Трайстин направи последователен обзор на екраните и след това премина на режим екран, разделен на четири дяла.
В 14:16.13 часа алената светлина на сигнала тревога блесна в системата, макар че Трайстин вече бе преминал на опция автоматично подаване на командите. Върху най-отдалечения хълм се появи прашна вихрушка.
Пинг! Пинг! Бам! Наоколо не се виждаше нито един възвращенец, но първият залп от снарядите удари мощния предпазен щит на станцията.
Трайстин задейства защитните механизми както за входовете на базата, така и за перките на турбината. Проблясна една-единствена червена сигнална ракета — това означаваше, че щитът пред входа за машините и превозните средства от южната страна на базата е отказал. Трайстин не можеше да направи нищо, за да елиминира повредата.
— Възвращенци!
— Засякох ги, Райла. — Макар че не го бе сторил пряко, а посредством ударите от оръжията им. Да използва визуална защита? Трайстин изчисли ъглите на ударите с помощта на видеозаписа на атаката, после настрои една от ракетите си за нанасяне на удар върху кълбото прах на далечния хълм. Ракетата щеше да лети по траектория, описваща високо извита дъга.
Бам! Бам! Сградата отново се разтресе под ударите на ракетите.
Включил пълните възможности за наблюдение, които системата му предлагаше, Трайстин следеше ракетата си и забеляза на екрана избухването ѝ. Извън червената почва, която приличаше на прясна рана, нямаше други експлозии, но ударите от снарядите по командния център също престанаха.
Лейтенантът кимна. Изчисленията му се бяха оказали достатъчно точни, за да спрат възвращенците, ала това трая само миг. Той направи повторни изчисления, като взе предвид придвижването им встрани и напред, стремейки се да задържи нападателите извън пряката линия на картечниците.
Бам! Бам! Бам!
— Предпазният щит пред вратата на сектор поддръжка засече, сър!
— Прието. Това се случи, когато спусках щитовете, но реших, че не мога да направя нищо по време на нападението. Ти добре ли си?
— Ще ми се да е така, сър! Никое друго място не предлага по-голяма сигурност… освен да побягна, но хич не ми се ще да ме погребат. — Последва мълчание и след малко техникът попита: — С какво въоръжение разполагат онези?
— С нещо, което ги предпазва от ударите, и с много ракети. — Докато говореше, Трайстин даде ракетен залп и едновременно с това изпрати рапорт до Командния модул.
Бам! Бам! Следващата вълна ракети на възвращенците удариха станцията. Трайстин потрепера, загледан в резултатите от своя ракетен удар.
Този път имаше не само вихрушка от червен прах, но и втора експлозия върху по-полегатия склон на един от хълмовете зад граничната полоса.
Бам! Поредната ракета удари станцията.
Очевидно втората експлозия не се бе оказала достатъчна. Трайстин отново направи изчисления и даде нов ракетен залп.
Бам! Пинг!
Някои от възвращенците се намираха достатъчно близо за обстрел с пушки; Трайстин въобще не одобри тази възможност — не и когато не можеше да види почти нищо, пък и възвращенците разполагаха с някакъв нов механизъм за топлинна защита, който ги правеше неуловими за датчиците.
Пинг! Пинг! Бам!
Най-сетне трите екрана идентифицираха източника на снарядите и местоположението на ракетните установки; проследиха, че те се намират на гърба на най-близкия хълм североизточно от станцията. Както обикновено възвращенците насочваха оръжията си към самата сграда на базата, вместо към тежкото оборудване за нейната поддръжка.
Все още задавайки си въпроса защо постъпват така, Трайстин даде нов ракетен залп, за да им отговори, тъй като възвращенците се намираха извън обсега на картечниците.
Пинг! Бам! Бам!
Последва серия експлозии, които сякаш подпалиха хълма — можеха да се видят на скенерите с малък обсег на действие. Разнесе се не особено шумна вторична експлозия.
Цяла редица неясни, изкривени фигури полетя надолу по хълма към базата. Трайстин прегледа всички честоти и най-накрая откри в една от тях проблясващите очертания на редицата.
Макар че използваше всички екрани и датчици, Трайстин не успя да установи точния брой на възвращенците. Като че датчиците и оптичните скенери бяха изправени пред някакво радиолокационно смущение. Отново отбеляза, че някои от проблясващите фигури носеха по-дългите нападателни пушки.