Трайстин отново отпи от лимоновия сок. Според картата и изчисленията на вградения си нервен чип, той се намираше само на около два часа път от Уайстух. Когато стигнеше в града, трябваше да събере всички електронни компоненти, от които се нуждаеше. Човек не можеше да премине с оръжие през многобройните пропускателни апарати. Той сви устни. Все още не проумяваше как убийството на един адмирал щеше да помогне на коалицията, ала знаеше със сигурност, че ако Юнкла не бъде убит, ще възникнат огромни проблеми за един човек на име Трайстин Десол. При това тези проблеми вероятно щяха да се окажат фатални.
Съществуваше ли някакъв друг начин? Засега не можеше да измисли нищо, след което да остане жив и свободен. Съществуваше ли някакво средство, чрез което да спре войната? Засега не виждаше такова. Беше далеч по-просто да бъде пилот, а още по-лесно — офицер от станция на граничната полоса, ала винаги бе искал да постигне нещо повече, освен да реагира на чуждите нападения. Сега поне бе изправен пред възможността да избира, а той нямаше ни най-малка представа как да се възползва от шанса си!
Отпи от лимоновия сок и зачака тортеладата. Стомахът му отново закъркори.
Целта на убийството беше ясна — да внуши идеята, че коалицията е в състояние да нанася удари навсякъде. Ала Трайстин не беше убеден, че ще я постигне. Поклати глава. Намираше се на най-важната вражеска планета и му предстоеше да извърши мисия, за която бе убеден, че няма да предизвика желаната реакция. Същевременно не му хрумваше нищо по-добро. Освен това знаеше, че прекалено многото мислене е истинска рецепта за предстоящо бедствие — а това правеше положението още по-лошо.
Изпи наведнъж остатъка от лимоновия сок.
— Искате ли още? — попита сервитьорката, когато видя празната чаша.
— Да, моля, сестро.
Тя се върна с още един лимонов сок и попита:
— В Уайстух ли отивате?
— Да. Разглеждах забележителностите наоколо и видях клисурата Деликор.
— О, тя наистина е нещо забележително. Понякога те кара да си задаваш разни необичайни въпроси. Помага да забравиш тревогите си.
Трайстин кимна.
— Красива е. Непрекъснато се променя, всеки миг е различна.
— Изглежда, че не ви е накарала да забравите тревогите си, братко.
— Може би, но е изключително зрелищна.
— Запомнете… оставете тревогите си в ръцете на Бога. Той е единственото достатъчно силно същество, което може да се погрижи за тях.
— Освен ако Той самият не ги е създал, сестро. — Трайстин си наложи да се засмее, за да прикрие препалената си откровеност. — Не винаги е лесно да изпълним волята Му, след като сме я открили.
— Той не ни е изпратил на този свят, за да ни бъде лесно — потупа тя майчински рамото му. — Млад сте и сте се върнали след успешно изпълнение на мисията си. Бъдете благодарен за това. Той ще намери начин да ви помогне.
— Да, майко… — засмя се Трайстин.
Тя му отвърна с усмивка, после се обърна към вратата — току-що бе влязъл мъж в светлосиня униформа.
— Джонатан! Искаш ли малко пунш?
— Искам всичко, стига да е добре изстудено, сестро Ивлин. Само да е добре изстудено. — Едрият офицер по поддръжка на вътрешния ред, първият, когото Трайстин виждаше на Орум, се отпусна на стола до компютърния терминал, в който подаваха кредитните карти.
— … не е същото…
Шепотът долетя до Трайстин, който преди всичко от любопитство, увеличи остротата на слуха си, за да чуе какво си приказва двойката на средна възраст. Тя изглеждаше странно, защото повечето семейства се състояха от по-възрастен мъж и няколко по-млади съпруги.
— Какво искаш от мен? — попита по-възрастният мъж ядосано. — Да не би да искаш Господ да изпрати нов Пророк само заради тебе, Ламора? Може би очакваш новият Пророк да обяви, че Еко-Извергите ще престанат с отвратителните си мерзости и някой тайно ще доведе Джошуа у дома?
— Не… просто искам той да живее в мир. Защо не ни оставят да живеем мирно? Защо да губим толкова много от синовете си?
— Мнозина се завръщат… — По-възрастният мъж замълча. — Човекът на отсрещната маса например, се е завърнал след мисията си.
Трайстин не погледна към тях. Фразата „нов Пророк“ пробяга в мислите му. Та какво добро би донесъл новият пророк? От гледна точка на коалицията Еко-Тек последният беше достатъчно зловещ.