— Просто я пазете добре — отвърна Трайстин. — Аз трябва да вървя.
Зад гърба му офицерът в синя униформа се обърна към шофьора.
— Стой тук, Били Бардмън. След онова, което извърши, вероятно ще получиш повиквателна за мисията си по-рано.
Младежът пребледня още повече — ако това изобщо беше възможно — и се разтрепери още по-силно. Трайстин потисна желанието си да се намръщи, когато офицерът се приближи към него.
— Аз съм брат Смитсън. Джон Смитсън. — Високият мъж в официална синя куртка му протегна ръката си.
Трайстин стисна едрата му длан и я разтърси.
— Брат Хайрис. Уайлъм Хайрис.
— Направихте забележително нещо. Никога не съм виждал човек да се движи толкова бързо.
Трайстин си наложи да се държи свободно, като че стореното от него беше нещо съвсем обичайно.
— Предполагам, че всеки се движи бързо, когато се налага.
— Към Уайстух ли отивате?
Трайстин кимна.
— Е… отново би благодаря, братко. Бог да ви пази.
— Бог да бди над вас, офицер.
Трайстин пое към колата, спирайки под навеса на сладкарницата да си вземе лимоновите бонбони. Какво искаше да каже офицерът, когато спомена, че шофьорът ще получи повиквателната си за мисията по-рано? Това ли имаше предвид Питър Уорлок с фразата „вътрешни социални механизми за контрол над насилието“? Думите на офицера бяха ужасили младия мъж.
Трайстин се опита да не се мръщи на път към колата си. Беше казал прекалено много погрешни неща — макар и незначителни — и бе възбудил любопитството на местния офицер, отговарящ за поддържането на вътрешния ред. Накарал бе хората да го запомнят — и то твърде добре, спасявайки двете хлапета, — а възвращенците направо лудееха по малките деца. Напомни си, че все още не е стигнал до Уайстух.
Брат Кейлид би отправил цял куп критики срещу действията му досега, цял куп много остри критики.
Въздържа се и не изтри чело с ръка, докато пътуваше към Уайстух. Питаше се дали в щаба имаха някаква представа колко лошо се бе оказало хрумването да изпратят тъкмо него с подобна мисия. Едно нещо беше човек да върши работата си, като защитава граничната полоса или се стреми да оцелее с военния кръстосвач — трябваше да го прави добре и не разполагаше с време да мисли и да вижда онези, които бе убил. Изпитваше съвсем други чувства, след като получи задача да убие адмирала и му дадоха достатъчно време да обмисли ходовете си. Или когато видя децата — в този миг хладнокръвието му изневери. Трайстин не ги остави да умрат, за да избегне нежеланото внимание към особата си.
Поклати глава. Можеше да се справи с Юнкла. Адмиралите не биваше да остават ненаказани за смъртта на хилядите, която бяха предизвикали. Но не можеше да остави деца да умрат пред очите му… и това може би щеше да бъде причината за неговия провал. Той си пое дълбоко дъх.
61.
Трайстин забеляза замърсения въздух дълго преди да бе стигнал покрайнините на Уайстух — кафеникавата мъгла, надвиснала над подобната на купа долина, в която бе разположена столицата и пръстените от по-малките градчета-сателити. Макар че географските особености на Обетованата долина бяха основната причина, поради която Уайстух беше избран за столица на планетата, долината и еднаквите възвишения около нея, някога ускорили преобразуването на Орум, сега създаваха предпоставки за температурни инверсии и концентрация на индустриални отпадъчни продукти. Този процес се засилваше, тъй като възвращенците очевидно не вземаха предвид екологичното въздействие на индустриализацията върху околната среда.
Панорамното шосе се превърна в магистрала с две платна, отделена с високи бели стени от индустриалните предприятия наоколо. Трайстин отново намали интензивността на зрението си — Уайстух буквално блестеше. Бяла светлина струеше срещу него от всички посоки, когато навлезе в същинския град.
Върху табелата на първата улица, която се отклоняваше встрани от магистралата, беше написано „Седми осмоъгълен пръстен“.
Трайстин продължи напред, наблюдавайки внимателно другите коли. Превозните средства, задвижвани с петрол, бяха далеч по-чупливи от космическите кораби и движенията им в близост до него му изглеждаха смъртоносни. Искаше да стигне до крайпътните хотели в близост до Втори осмоъгълен пръстен — там намираха подслон посетителите на храма.
Няколко от хотелите на Втори осмоъгълен пръстен бяха препълнени; най-сетне Трайстин спря пред по-малка сграда — странноприемница „Обещание“ — в северния сектор на Уайстух. Излезе от колата и погледна на юг. Над върховете на ниските дървета се издигаха осемте шпила на храма. Той остана за миг неподвижен.