Бам! Бам! Бам! Цялата сграда на станцията се разтресе. Сега възвращенците се намираха достатъчно близо; Трайстин задейства противопехотните картечници и бомбите, разрушаване на скафандрите, но възвращенците изглежда бяха заобиколили изкуствените кактуси, където беше инсталирана линията за изстрелване на бомбите. Поразени бяха само няколко войника, изостанали встрани.
Взел си поука от предишните нападения, Трайстин не изпитваше желание да рискува, пленявайки още живи торпили. Тази група беше най-тежко въоръжената, която бе виждал някога през живота си. Датчиците извън базата отчитаха разпадането на покритите с берилиев слой снаряди, освободили се от съдържащия се в тях уран. Парчетата им се разпръсваха по линията на възвращенците.
Ба-а-ам!
Цялата сграда на базата с контролния модул се разтресе от експлозията. Трайстин превключи от режим четиридялов екран на режим следене на близката бойна обстановка и прегледа състоянието на системите за поддръжка на базата.
Бам! Бам!
Толкова много подсистеми докладваха за претоварване или претърпени щети, че контролните датчици искряха в ярко червено. Трайстин не можа дори да изброи повредените системи.
СИСТЕМАТА ЗА ПОДАВАНЕ НА ВЪЗДУХ БЕ РАЗРУШЕНА!!
В известна степен беше запазена целостта на подаването на въздух в сградата на базата, но това не бе достатъчно за дишане. Трайстин сложи маската на дихателния апарат върху лицето си и свърза дихателната маска с командното кресло.
Бам!
— Райла! Подаването на въздух не работи. Сложи си дихателната маска!
Не последва никакъв отговор, а изпратеният проверовъчен импулс посочи, че системата на техника е изключена. Трайстин не можеше да направи нищо, не и в разгара на нападението. Ако не успееше да спре атаката на възвращенците, нямаше никакво значение в какво състояние се намира Райла.
Трайстин скочи от командното кресло, измъкна бойния скафандър от шкафа и се напъха в него, автоматично изключвайки дихателната тръба. Междувременно затаи дъх, сложи шлема на място и провери уплътненията. Ненавиждаше проклетия скафандър, защото той ограничаваше достъпа му до мрежата и дори още повече заради цената, която трябваше да заплати за употребата му. Ала възвращенците, или най-малкото някои от тях, се намираха в станцията — в най-добрия случай щяха да проникнат там не след дълго.
Провери нивото на рефлексите си, без да обръща внимание на неприятното усещане, което ускорението на скафандъра предизвика у него, след това измъкна тежката картечница от поставката ѝ, заедно с няколко пълнителя патрони. После се отправи към стълбището, водещо към подземното ниво на станцията.
Две подобни на духове, клатушкащи се фигури, облечени в кафяво, се катереха нагоре по стъпалата. Малко по-ясно се различаваха очертанията на нападателните пушки, които и двамата носеха.
Трайстин натисна спусъка на собственото си оръжие само два пъти. Двете фигури се строполиха назад и сякаш се изпариха. В началото на стълбището нямаше никакво друго движение… нито проблясващи образи. Още преди двамата нападатели да бяха изчезнали, Трайстин се придвижи към улея за поддръжка на базата, в който беше монтирана стълба. Тя се използваше в случай на бедствия и осигуряваше достъп до наполовина заритото с пръст долно ниво на станцията.
Като се движеше бързо напред, той прегледа комуникационните честоти на мрежата — може би щеше да засече съобщения, които си разменяха възвращенците. Мрежата изглежда не успя да поеме подадената команда и резултатът от усилията му бе нулев. Ръката му, скрита под предпазната ръкавица на скафандъра, издърпа лоста от вратата на шахтата. Тялото му се промъкна вътре, кракът му намери първото стъпало точно под нивото на пода. След това Трайстин протегна ръка, за да затвори вратата след себе си.
Тря-я-яссс!
Електронният писък на комуникационната мрежа, която се разпадаше, притисна гръбначния стълб на Трайстин като острие на нож. Пръстите му се разтвориха, почти изцяло умъртвени от нервния шок. Макар че сривът в системата го остави без всякаква връзка със света, той се напрегна и се плъзна по продължение на трите метра до пода, ръцете му едва успяваха да омекотят падането, сграбчвайки металните стъпала. На дъното се откъсна от стълбата, бедрото му се блъсна в страничната преграда. Пред очите му светнаха звезди, пронизващите езици на болката пробягаха навсякъде по тялото му.