Той спря колата пред стая 117, внесе чантата си, постави я върху лавицата за багажа, после я отвори и окачи на закачалки другите си костюми. Съблече сакото си, окачи и него на закачалка, след това извади многократно прелистваната „Книга на Торен“, която беше получил преди толкова светлинни години. Постави книгата на масата и огледа стаята.
Терминалът за двупосочна видеовръзка предлагаше програми само на няколко канала. Той го включи. Холографските изображения се появиха бавно около него и изглеждаха леко неясни. Съпровождащият ги звук също бе малко изкривен, може би защото компютърният терминал беше твърде стар.
— Рубриката „Вечерните новини на Уайстух“ се представя със съдействието на компания „Байлис“, която произвежда… — образът на зелен пакет, вероятно съдържащ продукта, се появи току под носа на Трайстин.
Той превключи на друг канал.
— „Познавате ли Светото писание?“ — шоу с въпроси и отговори от „Книгата на Торен“!
Той отново превключи канала и попадна на някаква драма — бели фигури в бойни скафандри, върху които бяха изобразени мълнии, нападнаха и буквално смазаха ниските фигури в черни скафандри. Трайстин си помисли, че го помита вълна от войските на мисионерите. Въздъхна и включи трети канал.
Оглушителният звук на музиката го зашемети.
— … слушайте думите на Пророка! Слушайте думите на Пророка, йе, йе, йе…
Отново превключи.
— … ако желаете да поръчате съвършено копие на урна от Нефи…
Трайстин изключи терминала с видеовръзката. Думите звучаха малко по-различно, изборът на канали беше по-беден, а окраската на съдържанието изглеждаше по-религиозна, но качеството беше подобно на програмите, предавани в Камбрия. За нещастие.
Взе „Книгата на Торен“, седна и започна да прелиства страниците. Изведнъж спря, разпозна пасажа, изненадан, че това наистина му се беше удало:
„… никой човек, поверил душата си в ръцете на Бога, няма да бъде изоставен от Него и забравен от погледа Му, защото Бог е щедър…“
Трайстин се навъси. Щедър ли? Прехвърли се на друг пасаж.
„Не казвай: «По-добре да помогна на братовчед си, отколкото на съседа си». Защото пред погледа на Бога всички мъже и жени са братовчеди и всички те са съседи един на друг…“
Трайстин изтри чело с ръка. Всички материали за възвращенците, които бе проучил досега, демонстрираха, че последователността определено не е присъща на тяхната теология. Как биха могли възвращенците да вярват в думите, които току-що бе прочел, и същевременно да водят война срещу коалицията? Значи религията позволяваше непоследователност между онова, в което човек вярва, и практическите му действия? Нима той самият не можеше да се възползва от това?
Трайстин се раздвижи на стария стол. Нараненото му бедро започна да пулсира.
Можеше ли да използва онези фрази за съседите? Как? Какво общо имаха те с убийството? Трябваше да изпълни мисията си по такъв начин, че убийството да изглежда нещо далеч по-голямо от просто насилствено отнемане на един човешки живот. Убийството само по себе си нямаше да бъде достатъчно. Вече знаеше това със сигурност.
Още веднъж изтри чело, после пак прелисти страниците на „Книгата на Торен“, търсейки друг убедително звучащ пасаж от светото писание. Нуждаеше се от вдъхновение… и начин да постигне двояката си цел с един удар.
62.
Седеше пред чашата ябълково вино, което при поднасянето на масата наистина беше изстудено; гледаше празната чиния — само преди минути в нея имаше куп палачинки, които никога не си бе помислял, че може да изяде наведнъж. След това погледът му пробяга към ъгъла на странноприемница „Обещание“ и се отклони към шпиловете на храма, издигащи се над дърветата.
Храмът — винаги и навсякъде храмът — това беше очевидно из целия град.
Какво бе казал един възвращенски офицер на планетата Мейра преди толкова много години? Беше споменал нещо, че докато има своята вяра, нищо не може да го накара да промени решението си. Трайстин кимна. Това означаваше, че структурата на вярата у възвращенците или трябваше да бъде променена, или разрушена. Как би могъл да постигне това той?
Отпи глътка хладко ябълково вино и отново погледна към шпиловете на храма. Не знаеше как да промени структурата на вярата… но беше добре да помисли по този въпрос, при това трябваше да го стори бързо. В противен случай просто щеше да изпълни безсмислената си мисия, което не му оставяше почти никакви шансове за оцеляване.